През май т.г. Световната здравна организация обяви извънредна международна ситуация заради новото огнище на Ебола в Демократична република Конго и Уганда. Причина за тревогата са увеличаващият се брой случаи, трудностите при овладяването на заразата и рискът от разпространението ѝ извън засегнатите райони.
В месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“ по темата разговаряхме с главен асистент д-р Магдалена Баймакова от Клиниката по инфекциозни болести към ВМА – София.
Според данните, цитирани от специалиста, към началото на юни в Демократична република Конго са регистрирани над 550 потвърдени случая на заболяването, от които повече от 100 са завършили със смърт. В Уганда броят на случаите е значително по-малък, но предаването на вируса продължава.
„Причината да следим внимателно ситуацията е, че вирусът продължава да се разпространява между хората и има потенциал да причини тежко заболяване с висок риск от фатален изход“, подчерта д-р Баймакова.
Тя обясни, че когато говорим за Ебола, всъщност става дума за група вируси от семейство Filoviridae. Известни са няколко вида, които могат да причиняват заболяване при хората, като сегашното огнище е свързано с вируса Bundibugyo.
„Всеки от тези вируси има своите особености. Именно затова е важно да се знае кой конкретен причинител стои зад дадено огнище, тъй като има разлики в начина на протичане и смъртността“, поясни инфекционистът.
Как започва заболяването?
Инкубационният период на Ебола е между 2 и 21 дни. Първите симптоми често наподобяват грип.
„Заболяването обикновено започва с висока температура, отпадналост, мускулни и ставни болки, липса на апетит и общо неразположение“, каза д-р Баймакова.
След няколко дни състоянието може да се влоши значително.
„Появяват се коремни болки, гадене, повръщане, диария, замайване и признаци на кръвоизливи. В тежките случаи се развива шоково състояние, което може да доведе до летален изход“, допълни тя.
Как се предава вирусът?
За естествен резервоар на вируса се смятат някои видове прилепи. В природата вирусът циркулира между диви животни, а човек може да се зарази при контакт с тях или с техни биологични материали.
„При контакт с кръв или телесни течности на заразени животни човек може да се инфектира. След това заболелият става източник на зараза за околните чрез кръвта и различни телесни течности“, обясни специалистът.
Тя подчерта, че риск съществува и при контакт с болни или починали от заболяването хора, ако не се спазват необходимите мерки за защита.
Има ли ваксина и лечение?
По думите на д-р Баймакова към момента съществува одобрена ваксина срещу един от видовете вирус Ебола, но не и срещу всички варианти, които могат да причиняват заболяване при хората.
„Научната общност продължава активно да работи върху разработването на нови ваксини и терапевтични подходи срещу различните видове вируси от групата на Ебола“, посочи тя.
Има ли риск за Европа и България?
Според инфекциониста към момента няма основания за паника.
„Рискът за Европа е нисък, но не е нулев. Затова съществуват международни механизми за наблюдение, обмен на информация и координация между здравните институции“, каза д-р Баймакова.
Тя подчерта, че здравните власти разполагат с ясни алгоритми за действие при съмнение за внесен случай.
„Разработени са подробни протоколи за изолация, диагностика, проследяване на контактните лица и безопасно транспортиране на проби. Българската здравна система също следва тези международни правила“, обясни специалистът.
Какво трябва да знаят пътуващите?
С наближаването на летния сезон много хора планират екзотични пътувания. Затова д-р Баймакова препоръчва предварителна консултация със специалист по пътувания и инфекциозни заболявания.
„Информираността е най-добрата превенция. Всеки, който пътува до рисков район, трябва да знае какви заболявания са разпространени там, какви ваксини или профилактични мерки са необходими и как да се предпазва по време на престоя си“, подчерта тя.
Сред основните препоръки са избягване на контакт с диви животни, консумация само на добре термично обработена храна и незабавно търсене на медицинска помощ при поява на симптоми след завръщане.
„Няма място за паника, но има място за информираност, отговорност и навременна реакция. Това са най-важните оръжия срещу всяко инфекциозно заболяване“, обобщи д-р Магдалена Баймакова.
