Петровият пост започва от 8 юни, съобщи богословът проф. д-р Иван Желев – автор на рубриката „Православен календар“ на Българската телеграфна агенция.
Четири са продължителните периоди на пост в календара на Православната църква
В годишния календар на Православната църква има четири продължителни периода на пост: Велик пост преди Възкресение Христово или Великден (48 дни), Рождественски пост преди Рождество Христово (40 дни), Богородичен пост (14 дни) и Петров пост. Този пост е с различна продължителност заради променливата дата на Великден, защото той започва в понеделника след Неделята на всички светии, която е неделята след Петдесетница (или съответно осмата неделя след Великден, без да броим самата неделя на Възкресение Христово), и завършва в навечерието на Петровден, т.е. 28 юни е последният постен ден, каза проф. Иван Желев.
Той обясни, че Петровият пост може да бъде дълъг и четири седмици, но може и напълно да отсъства от календара, ако Великден е в някой от дните от 3 до 8 май. Например през 2027 г., когато Великден ще е на 2 май, Петровият пост ще е само един ден – на 28 юни. Но тази година той е три седмици.
Петровият пост не е строг като Великия пост
Петровият пост не е така строг като Великия пост. Може всеки ден да се яде храна с олио, а също и риба, но без дните сряда и петък през следващите три седмици, поясни богословът. Проф. Желев отбеляза, че вярващите знаят, че рибата е сред постните храни, но тя не се разрешава през всички постни дни. Така наречените морски дарове са в разреда на постните храни. Освен това през юни зеленчуците са в изобилие и са на сравнително достъпни цени. А варивата са основната храна на православните християни през постните периоди.
През поста трябва да има въздържане от лоши мисли и лоши дела
Когато се говори за пост, винаги се обръща внимание и на това, че постът не е само специфична хранителна диета, а е преди всичко въздържане от лоши мисли и лоши дела, каза проф. Иван Желев.
Той отбеляза, че има една поговорка за пост без спазване на заповедта за смирение и любов към ближния (тоест към всеки друг човек): „Той месо не яде, но жив човек може да изяде“. С други думи, няма никакъв смисъл да се пости, когато не се въздържаме от лоши мисли и лоши дела. А това не са мисли и дела само спрямо други хора. Може с делата си да съгрешаваме и срещу себе си, като си навреждаме, примерно, със зависимости – било от различни субстанции (алкохол, наркотици и други), било от игри и хазарт. Затова постът има за цел да ни върне в нормален режим на отношение към себе си и към другите, така както Бог ни повелява със Своите заповеди, поясни богословът проф. Иван Желев.
Източник: БТА
