Премиерът на Косово Албин Курти и неговото движение „Самоопределение“ се очертаха като най-силната политическа сила на вчерашните предсрочни парламентарни избори, но предварителните резултати показват, че партията не успява да си осигури достатъчно подкрепа за самостоятелно управление. Това отваря път към трудни коалиционни преговори и продължаваща политическа несигурност.
При преброени над 95% от бюлетините „Самоопределение“ получава около 43% от гласовете. Резултатът е достатъчен за убедителна преднина пред съперниците, но представлява спад спрямо предишните избори, когато партията спечели около половината от гласовете и мнозинство в парламента.
Опозиционната Демократическа партия на Косово остава на второ място с около 21%, а Демократичният съюз на Косово е трети с приблизително 17–18%.
Това е третата изборна победа на движението на Курти в рамките на 18 месеца, но по-ниският резултат означава, че партията вероятно няма да може да управлява без подкрепа от други политически сили.
Изходът от вота насочва към нов период на коалиционни преговори в страна, която в последните години често се сблъсква с политическа нестабилност и институционални блокажи.
Избирателната активност също е значително по-ниска – около 35% спрямо приблизително 45% на предишните парламентарни избори.
Окончателното разпределение на местата в парламента ще стане ясно след преброяването на гласовете от диаспората. Анализатори смятат, че те могат леко да подобрят позициите на Курти, но няма да променят съществено политическата картина.
„Диаспората може да добави две-три места на „Самоопределение“, което би означавало около 50 депутати“, коментира Бесар Гьарги от Групата за правни и политически изследвания.
Той обаче предупреди, че политическата блокада може да продължи.
„Той не може да състави правителство само с останалите партии на етническите малцинства, но президент не може да бъде избран без тяхната подкрепа“, посочи Гьарги.
Изборите бяха предизвикани от продължителна институционална криза около избора на нов президент.
Политическите партии в Косово не успяха да изберат наследник на бившия президент Вьоса Османи в конституционния срок, което върна страната към урните за трети път в рамките на малко повече от година.
Въпреки че партията на Курти остава доминираща сила в парламента, за избор на президент са необходими поне 80 гласа в 120-местното събрание. „Самоопределение“ и съюзниците му нямат достатъчна подкрепа за това.
Повтарящи се бойкоти на опозицията попречиха на парламента да събере кворум за гласуване на президент, което доведе до политически блокаж и разпускане на законодателния орган.
Президентската криза задълбочи и напрежението между Курти и Османи, които преди това са били политически съюзници.
Според опозицията Курти е отказал да подкрепи Османи за втори мандат и е опитал да издигне други кандидати. Османи от своя страна го обвини, че се опитва да концентрира властта в държавните институции.
Тя критикува и външната му политика, като заяви, че тя е навредила на отношенията на Косово със западните партньори.
След разпускането на парламента през март Османи се върна към Демократичния съюз на Косово и се включи в усилията за ограничаване на влиянието на Курти, но партията ѝ остава далеч зад водещата политическа сила.
Кампанията беше доминирана от въпроси за политическата посока на страната, управлението и отношенията със съседна Сърбия и международните партньори.
Курти дойде на власт с обещания за борба с корупцията и по-твърда политика спрямо Сърбия. Поддръжниците му го виждат като защитник на суверенитета на Косово, докато критиците го обвиняват в засилване на политическата поляризация.
Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., почти десетилетие след конфликта от 1998–1999 г., приключил с намеса на НАТО. САЩ и повечето държави от ЕС признават независимостта на Косово, но Сърбия продължава да я оспорва, подкрепяна от Русия и Китай.
Неуреденият спор остава основна пречка пред европейската перспектива на страната.
Брюксел многократно е заявявал, че напредъкът към членство в ЕС зависи от нормализиране на отношенията между Белград и Прищина.
Косово подаде официална кандидатура за членство в ЕС през 2022 г., но все още не е получило статут на кандидат. Пет държави членки на ЕС не признават независимостта му, което допълнително усложнява процеса.
Изборите се възприемат и като косвен вот на доверие към управлението на Курти. Въпреки че партията му остава водеща политическа сила, спадът в подкрепата спрямо предишни избори показва известно обществено недоволство и нарастващ натиск върху правителството.
Резултатът потвърждава, че „Самоопределение“ остава доминираща сила в косовската политика, но също така ясно показва, че самостоятелното управление вече не е възможно.
С началото на коалиционните преговори и продължаващия спор около президентския избор Косово навлиза в нов сложен политически период. Способността на Курти да изгради стабилно мнозинство ще бъде решаваща за политическата посока на страната и за нейните европейски амбиции.
