"България би следвало да промени данъчната си система, да стане тя европейска, да следва практиката на огромното болшинство от страни по света".
Това заяви пред БНР икономистът и бивш вицепремиер и министър на икономическото развитие проф. Румен Гечев, след като ЕК препоръча на страната ни отмяна на плоския данък.
"Най-после ЕК предлага нещо смислено, след като години наред ръководството на ЕС и ЕК направи така, че ЕС се намира в тежко икономическо състояние. Тази препоръка е разумна. Тя не е задължителна, но е препоръчителна. 95% от страните по света имат прогресивно данъчно облагане. Няма нито една страна прокопсала с плосък данък, да е станала от развиваща се развита. Където и да погледнете на картата - никога този въпрос не е бил обсъждан - дали да се преминава към плосък данък, защото това са страни, които от десетилетия и столетия си имат прогресивно данъчно облагане", обясни той в предаването "Преди всички".
На обратното мнение е Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика. Според него премахването на плоския данък ще доведе до повишаване на данъците на средната класа:
"ЕК препоръчва нещо странно по линия на дефицита - въвеждане на необлагаем минимум. Това със сигурност не повишава приходите в бюджета. Смяната на плоския данък ще означава повишаване на данъците. Когато се говори за премахване на плоския данък, обикновено зад това стои повишаване на данъците и то не за най-богатите българи, не за хората с най-високи доходи или с най-голямо количество активи, а основно за средната класа. Голямата част от хората с най-високи доходи в България не плащат плоски данъци, всъщност голяма част от тях изобщо не плащат български данъци, защото техните капитали са изключително мобилни и дори човек да иска да въведе политика, която да облага повече по-богатите в една държава, това ще е изключително трудно заради тази мобилност, заради съществуването на офшорни зони и т.н.".
Доходите са мобилни, но хората по света не са глупави, контрира проф. Гечев. По думите му и там хората си събират данъците. Според него не е вярно, че ще бъдат ударени по-бедните и средната класа. Да не плашим хората, призова той.
"Хората с ниски доходи ще им паднат данъчните плащания. Ще се увеличат, разбира се, на горната част на средната класа и на богатите - така е по целия свят. Откъде накъде един ще прави милиони и ще плаща 10%, а медицинските сестри и хората с ниски доходи също ще плащат 10%. Няма място за спор".
По думите му ние трябва да се стремим да си поддържаме финансите спрямо договора с ЕС. Но в същото време поведението на развитите страни в ЕС е цинично, смята проф. Гечев и уточни:
"16 години Франция има огромни бюджетни дефицити. Никой не е наказан от ЕК. България евентуално ще бъде първата наказана за това, че има към момента рекордно нисък дълг спрямо БВП и имаме 2 години досега увеличение на бюджетния дефицит над 3%. Най-развитите срани на ЕС години наред нито дефицит, нито спазват държавен дълг и до момента не са наказали никой. Българското правителство не би трябвало да приема такъв подход на ЕК спрямо страната ни".
Ако дефицитът е над 7%, това означава много кардинални мерки от страна на правителството, категоричен бе икономистът и добави:
"Трябва да внимаваме, защото това, че дългът ни е нисък в момента, не значи, че трябва да препускаме към бързо увеличение на дълга, за да покриваме дефицити. Ще се увеличат бюджетните приходи при промяна на данъчната система. Има и други резерви".
Според него е необходима кардинална промяна във фискалната политика на България, ако искаме да влезем в рамките на 3% дефицит и да поддържаме нисък дял на дълга в БВП.
Не трябва да се увеличават данъците, трябва да се запази сегашната данъчна система, смята Стоян Панчев.
"Става въпрос за решения, които трябва да вземем за себе си".
"Години наред скритият дефицит, заради фалшивото изпълнение на критериите за еврозоната, приключи. Относно справянето с проблема - не мисля, че ЕК може да има каквато и да е положителна роля, освен това да осветли проблема", смята той.
Според него големият проблем в последните години е дошъл от огромно разширяване на определен тип разходи, свързани например със заплатите в публичния сектор.
"Увеличението на плоския данък няма да доведе до по-голяма събираемост, по-скоро ще доведе до това повече хора с високи доходи, търсещи начин да избягат от това данъчно облагане. Ако толкова искаме да обложим хората с високи доходи, бих се насочил към облагане на недвижимите имоти - конкретно към собственици с 2-3-4-10-15 на брой недвижими имоти. Това е значително по-лесно за облагане. Тези хора не могат да избягат с апартаментите и къщите си. Друго нещо в тази посока е повишение на ДДС за луксозни стоки, например луксозни автомобили", предложи Стоян Панчев.
Възможно е да имаш данъчно облагане, което да не е високо, и в същото време да поддържаш ниски разходи и задлъжнялост, смята той. По думите му това може да бъде запазено, но ще е трудно заради премахването на валутния борд и защото има проблем със статистиката, отчитането и управлението на публичните финанси в България. Според него каквото и решение да търсим, то трябва да мине през търсене на отговорност в НСИ, БНБ, МФ.
Икономистът посочи, че бюджетният дефицит е много по-голям от този, който се докладва. За него е правилна позицията на правителството - да не се атакува данъчната система и да не се повишават данъците на българите.
По-богатите в целия свят плащат по-висок данък, повтори отново проф. Гечев. Според него дилемата е или теглим повече заеми, или богатите плащат повече.
