В България всяко трето дете е било подложено на физическо насилие, а половината от подрастващите са преживели емоционален тормоз.
Това сочат данни от изследване на УНИЦЕФ и на тях стъпва проект, по който работиха в продължение на година и половина съмишлениците на Сдружение "Център Динамика" в Русе.
Основен извод от изследването е, че насилието живее на различни места - то е в апартаментите, в училищата, в клубовете и дори на площадката пред блока. Да могат деца и възрастни да го разпознават преди да се е проявило, е била целта на екипа, който работи по европейския проект "SOS Насилие над деца".
"Децата наистина да разпознават и да станат по-емпатични по темата за насилието. Не мисля, че това би се случило толкова бързо в нашето общество. Особено кибернасилието е с изключително големи размери. То е много прикрито. Голяма част от родителите не знаят децата им какво правят в социалните мрежи. Чрез изкуството ние показахме различните форми на насилие. Децата направиха един спектакъл - "Осмият цвят", в който разказват истории, които се случват сред младите хора", коментира Деяна Димова, ръководител на сдружение "Център Динамика", която от години работи срещу всички форми на насилие, предаде БНР.
В същото време 1/3 от децата живеят в риск от бедност, липсва национална стратегия за детето, а отговорността за детските политики остава размита. Това пък е позицията на Националната мрежа за децата.
"1/3 от българските деца продължават да живеят в риск от бедност и социално изключване“, посочи Брестничка. Тя даде конкретни примери за ежедневните лишения, пред които са изправени много семейства.
Още: Националната мрежа за децата е против премахването на ресорната комисия от парламента
"Немалка част от българските деца нямат втори чифт обувки. Всяко десето българско дете няма достъп до детски книги, подходящи за неговата възраст. Няма екипировка за игра навън, колело, не може да празнува рождения си ден", допълни тя.
Според нея детската бедност не се изчерпва с липсата на материални ресурси. "Детската бедност не е просто липса на пари. Тя е липса на достъп до услуги. Бедността пречи на децата да ползват качествени здравни услуги. Дори да имам достъп до лекар, ако след това не мога да си позволя лекарствата, няма никакво значение", коментира Брестничка.
