Васил Терзиев с официално обръщение към жителите на столицата
Кметът на София Васил Терзиев
Работим за цялостно устройствено решение за имотите по целия бул. „Александър Малинов“ в район „Младост“, каза пред журналисти кметът на София Васил Терзиев, след като Столичният общински съвет (СОС) препотвърди решението си, с което се учредява право на строеж на 22-етажна сграда…
Васил Терзиев
(За казуса с териториите около бул. „Александър Малинов“ в район „Младост“.)
Моето отношение по казуса за Младост:
Aз мисля че най-ясно го демонстрирах с това, което е в моите правомощия – да върна доклада, за да може днес да се преразгледа.
За съжаление, по време на дискусиите в Столичния общински съвет станахме свидетели на подмяна на важните теми. Истината е, че нищо от това, което е важно за гражданите на Младост и което е свързано с проблемите на транспортната свързаност, инфраструктура, детски градини, зелени площи, не се състоя. Вместо да търсим дългосрочни градоустройствени решения, дискусията се превърна в трибуна за популизъм и празни обещания.
Ние трябва да бъдем реалисти и да управляваме града с отговорност. Не ми харесва и популизма за това „как трябвало да стане градинка“, защото това показва неразбиране въобще как работи градоустройството… Има ли целесъобразност да бъде градинка – до 30-метров калкан, на един от най-натоварените булеварди в в София. Нашата концепция е ясна – логичното развитие е да имаме по-високи сгради по основните артерии, а зад тях, във вътрешността на кварталите, да бъде тихо и озеленено.
Ние наследихме град, белязан от десетилетия на безразборни реституции, безобразни заменки и раздаване на общински терени. Днес работим активно за процедиране на различни и цялостни устройствени планове за територията. Но искам да бъда откровен с вас…
Няма как да се спре строителството в този град, но разговорът може да бъде за други неща:
Какво трябва да направим, за да се отпуши трафикът?
Как да се случат паркове като Източен, като Въртопо?
Къде липсват детски градини?…
Това е честният и прагматичен разговор, който трябва да водим.
Нашият екип води тежки преговори с всеки инвеститор, за да осигурим повече озеленяване, намаляване на плътността на застрояване и изграждане на всички паркоместа под земята.
Ние не можем да премахнем частната собственост. Не можем да изнесем всички, но можем да спрем откровени безобразия като строеж между четири панелни блока да се появи нова сграда… Това нарушава качеството на живот на всички и това не бива да го допускаме.
Нека заедно работим за по-добра София, не чрез политически кампании, а чрез отговорни и законни действия в дългосрочен интерес на хората!
А и честният разговор с гражданите е, че градът ще се развива.
Ние всички, като община, общински съвет, да правим правилните неща. Нещо, което не винаги се случва. Но и да не лъжем софиянци какво всъщност може да стане, само защото те искат да го чуят от нас и после да бъдат разочаровани.
(Синтез от изявленивто на кмета на София Васил Терзиев.)
Г-н Терзиев,
Не всички граждани в София са Ваши политически опоненти. Вашето медийно присъствие е желано и очаквано, но не след скандали и протести. За повечето хора е важно Вие да изпреварвате събитията и да очертавате ясна визия за развитието на града.
Corruption BG
Стратегическото мълчание и публичното управление
В политическата комуникация мълчанието често се оценява критично в съвременните етични дебати, защото има подчертано репресивна функция. То се възприема като инструмент, използван за заглушаване на критични гласове и потискане на вече маргинализирани групи от обществото. Когато кметът или общинският съвет мълчат пред лицето на граждански протест, гражданите не възприемат това като „ПИАР минимализъм“ или „забавящо събиране на факти“. Те го интерпретират като арогантност, съучастие в задкулисни схеми и демонстрация на властова недосегаемост.
„Можем да спрем откровени безобразия като строителството на сграда между четири панелни блока, но не можем да спрем строителството в града изобщо.“
Васил Терзиев
Политическият популизъм обаче паразитира върху липсата на предварителна комуникация от страна на администрацията. Когато общината принципно не обяснява навреме защо даден строеж е законен или неизбежен, популистите заемат този информационен вакуум.
В обществения дебат често се дават за пример градове като Виена и Прага. Тези сравнения се отхвърлят като несъстоятелни, тъй като в тези европейски столици е имало непрекъсната градоустройствена мисъл десетилетия наред – нещо, което в София не е направено.
Кризата в „Младост“ не е изолиран инцидент, а пряко следствие от историческите грешки на прехода.
Тези процеси създадоха фрагментирана собственост, генерирайки непреодолим конфликт между обществения интерес и частната инициатива. В този контекст се поставя и въпросът за градоустройствената логика – дали има смисъл от малка градинка до 30-метров калкан на шумен булевард, или е по-правилно високите сгради да бъдат концентрирани именно до основните пътни артерии. Този тип експертен разговор изисква време и спокойна среда. Воден на фона на скандирания, той звучи като оправдание, а не като визия.
Патология на прекъснатия диалог: Управление чрез медийни скандали
Трябва ли протестите и медийните скандали да са единственият основателен повод, за да се разговаря честно и открито с гражданите? Разбира се, НЕ. Но практиката показва, че поради комбинацията от ПИАР мълчание, бюрократична инерция и политически страх, протестът е останал единственият интерфейс, който гарантира обратна връзка.
Прекъснатият диалог не е просто липса на разговор; той е активен процес на отчуждение. Той се случва, защото административният апарат е конструиран да администрира процедури (издаване на разрешителни, съгласуване на проекти), а не да управлява взаимоотношения със заинтересованите страни. Комуникацията се активира само в два случая:
По време на предизборна кампания (когато популизмът достига своя връх).
По време на криза (когато скандалът принуждава институцията да реагира).
Важността на непрекъснатия диалог е критична за поддържането на социалния мир в урбанизираните територии. Когато диалогът е прекъснат, всяка промяна в градската среда се възприема като заплаха. Доверието е във вакуум и на негово място се настаняват конспиративни теории и политическа радикализация. Фактът, че кметът на столицата трябва да реагира и да връща доклади едва след като гражданите са блокирали улици, е категорична диагноза за провала на механизмите за ранно предупреждение и липсата на емпатична институционална култура.
Институционална трансформация
За да се преодолее този модел, са необходими три ключови стъпки:
Изкореняване на стратегическото мълчание – Администрацията трябва да спре да използва корпоративни ПИАР тактики за избягване на отговорност.
Прозрачността като активен процес – Информацията трябва да бъде достъпна и обяснена преди ескалацията на напрежението.
Смело политическо лидерство – Управлението трябва да има волята да адресира и управлява нереалистичните очаквания на гражданите директно.
Когато администрацията абдикира от задължението си проактивно да превежда сложните градоустройствени и правни реалности на разбираем език, тя създава информационен вакуум, в който нереалистичните очаквания процъфтяват. В резултат, протестите и медийните скандали се превръщат в единствения ефективен механизъм за предизвикване на институционална реакция, което деградира нормалния демократичен процес до управление чрез справяне с кризи.
Възстановяването на прекъснатия диалог изисква смелост за отказ от мълчанието и изграждане на култура на постоянен, честен и често труден разговор с обществото.
Източник
