"Дори не мога да опиша какво е усещането. Ще ми трябва време да осъзная какво успяхме да направим - каза емоционалният баскетболист номер едно в Европа след триумфа. - Имахме много трудни моменти, особено момчетата, които сме много години заедно и дълго го чакахме, но вече държим трофея. Велико!
В края на мача всичко беше голяма лудница. Просто исках да прегърна баща ми и сестра ми, както и всички мои приятели, които бяха тук. И да поздравя хората, които ме гледаха по телевизията. Беше много трудно, но успяхме.
Имаше всякакви мисли. Всеки човек минава през трудни моменти. Мисля, че този отбор заслужаваше и най-накрая успяхме. Имаше и облекчение, защото минахме през толкова трудни моменти. Сега все едно само тялото ми е тук, а мислите ми са някъде другаде. Най-трудният момент ще го запазя за себе си, а най-щастливият е в момента, че държа тази титла.
Наистина не знам как да опиша как се чувствам. Реве ми се, смее ми се. Минахме през много трудни моменти. Но днешната победа показва, че когато се трудиш, винаги има резултати. При 88:80 помислихме, че мачът е свършил, но в Евролигата един мач никога не е свършил, докато не прозвучи финалната сирена.
Реал разполага с много добър треньор, играха по-нестандартно, без центрове, стреляха много от далечна дистанция и ни затрудниха.
Индивидуалните награди винаги са били важни, но тази - отборната, е най-важната. Вече мога да спя спокойно. Радвам се, че този трофей е при нас. Искам да благодаря на хората в България за подкрепата. Знам, че те се радват за Олимпиакос. Иска ми се да кажа, че сега предстоят и по-хубави моменти, но нека се насладим на този."
