В Казанлъшко започва тазгодишната кампания по прибиране на маслодайната роза. Основната причина за слабия старт са измръзванията от началото на март, последвани от ниски изкупни цени, които масово не покриват разходите на стопаните.
Климатичните аномалии от края на зимата са нанесли сериозен удар по розовите насаждения в Долината. Вместо обичайния обилен цъфтеж, в момента полетата тънат в доста по-обрани багри, а берачите тепърва започват работа на места, където в предишни години кампанията вече е била в пълния си разгар.
Според Петър Симеонов, председател на Сдружението на розопроизводителите, основните щети са нанесени още в началото на март, когато три-четиридневни обледявания и ниски температури са хванали насажденията в момент на избиване на леторастите.
„Насажденията в момента цъфтят само от двете страни на самите храсти, отгоре цветът го няма. Това означава, че първият цвят, първата и втората пъпка са изгорели още в зародиш. По принцип на клонче трябва да има по 6, 7 или 8 пъпки, а в момента са в порядъка на 3 до 5. Надяваме се времето да е благосклонно към нас, за да си приберем на сто процента това, което е останало“, заяви Симеонов.
По думите на стопанина последната пролетна слана не е нанесла нови поражения по масивите, но закъснението е факт именно заради трайното зимно измръзване, унищожило най-ранните пъпки, които е трябвало да се берат още около 10 май.
Освен с природата розопроизводителите са принудени да се борят и с тежки икономически условия. В момента над 90% от договорите с розопреработвателте са сключени на ниски изкупни нива от около 2,50 евро. Според бранша това е абсолютно недостатъчно на фона на сериозните разходи за поддръжка.
„Спрямо разходите, които влагаме - както за труда за препарати, торови обработки, ръчно окопаване и рязане, така и за труда на самите работници, които обират цвета – това е крайно недостатъчно.
Приходът просто не покрива разхода“, алармира председателят на сдружението. По думите му липсата на реална печалба принуждава много от колегите му да правят по-малко обработки и да пестят от торене, а други директно изоставят градините си, тъй като няма как да заделят средства за следващия сезон.
Закъснението на кампанията крие и друг сериозен риск - застъпване с беритбата на черешите, което може да остави стопаните без работна ръка в най-критичния момент.
„Работниците ни са едни и същи, основно разчитаме на ромската общност, която бере и рози, бере и череши. Тук цената на брането винаги е решаваща. Още не знаем какви ще са нивата при черешите, но в минали години сме имали проблеми от такова естество - в разгара на кампанията берачите да отиват в черешовите градини“, сподели Симеонов.
Той с усмивка допълни, че черешовите насаждения имат и друго предимство за берачите: „Първото нещо е, че черешата може да се яде, розата не - тук само ухае на хубаво“.
Въпреки трудния старт и натрупаните песимистични прогнози, стопаните в Казанлъшко се надяват на стабилизиране на времето и мобилизация на работна ръка, за да спасят поне насажденията и наличната продукция.
