Държавната дума на Русия одобри законодателство, което на практика позволява на президента Владимир Путин да разрешава военни операции в чужбина с цел защита на руски граждани, изправени пред съдебни действия или предполагаеми преследвания в други държави.
Законопроектът, приет от долната камара на руския парламент на 13 май, дава право на Кремъл да разполага военни сили извън територията на Русия, ако руски граждани бъдат арестувани, задържани, разследвани или преследвани от чужди правителства, международни организации или съдилища, в които Москва не участва.
Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин защити решението, като обвини западните държави, че използват правните системи като оръжие срещу руснаци в чужбина. „Западното правосъдие се превърна в репресивна машина за справяне с тези, които не са съгласни с решенията, наложени от европейските власти“, заяви той. „При тези обстоятелства е важно да направим всичко, за да гарантираме защитата на нашите граждани в чужбина.“
Предложението беше подкрепено и от ръководителя на комисията по отбрана Андрей Картаполов, който твърди, че законът е необходим за противодействие на нарастващата „русофобия“ извън Русия.
Според руското законодателство Путин разполага с 14 дни, за да подпише закона, преди той да влезе официално в сила.
Мярката вече предизвика тревога в Украйна и сред европейски представители, които я възприемат като още една стъпка към институционализиране на руската експанзия. Москва многократно е използвала аргумента за защита на рускоговорящи и руски граждани в чужбина, за да оправдава военни интервенции, включително пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.
Тогава Кремъл твърдеше, че рускоговорящото население в Украйна е подложено на потисничество и че военни действия са необходими за защита на техните права. Русия продължава да настоява за възстановяване на руския език и привилегирован статут на Руската православна църква в Украйна като част от евентуално бъдещо споразумение.
Украйна остро разкритикува новия закон, като го определи като опит за нормализиране на агресията под правна форма. Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий нарече мярката „агресивно беззаконие“.
„Като си дава неограничено право да използва руските окупационни сили извън страната под предлог за предполагаема защита на руски граждани, Путин на практика признава, че агресията се е превърнала в норма на руската държавна политика“, заяви Тихий.
Той също така обвини настоящия руски парламент, че се е превърнал в „фабрика за легализиране на политически авантюри, окупация и терор“.
Законът идва на фона на нарастващи опасения в Европа, че Русия може да представлява пряка военна заплаха извън Украйна. Европейски разузнавателни служби и военни експерти все по-често предупреждават, че Кремъл може да се опита да тества решимостта на НАТО, докато западната военна готовност остава неравномерна.
По време на войната в Украйна руски атаки вече няколко пъти са довели до навлизане на ракети и дронове на територията на НАТО, което е накарало съседни държави да увеличат разходите за отбрана и да ускорят военната модернизация.
Украинският президент Володимир Зеленски наскоро предупреди, че балтийските държави могат да станат бъдещи цели, ако Украйна не получи достатъчна международна подкрепа, макар по-късно някои балтийски представители да омаловажиха непосредствеността на тази заплаха.
В Киев обаче новият закон се възприема като пореден сигнал, че Кремъл подготвя правна и политическа основа за бъдещи военни действия извън руските граници.
