Атина е сред най-скъпите столици в Европа по отношение на съотношението между наемите и минималните заплати, показва анализ на Euronews Business, базиран на данни за брутните минимални възнаграждения и средните наеми в страните от ЕС, съобщи кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция Силвия Станчева.
За покриване на разходите за жилище в гръцката столица, включително вода, електричество и отопление, са необходими около 153% от брутната минимална работна заплата. Това нарежда Атина на шесто място сред най-недостъпните за живеене европейски столици в проучване, обхванало 21 града.
Разходите за жилище и комунални услуги остават най-голямото перо в бюджета на европейските домакинства,
Според последните данни на Евростат 23.6% от общите разходи на домакинствата в ЕС отиват за жилище, вода, електричество, газ и други горива. В големите градове делът на наемите е още по-висок.
Проблемът е особено сериозен за хората, които получават минимална работна заплата. В редица европейски столици дори брутният минимален доход не е достатъчен за покриване на месечния наем.
Анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), базиран на данни от ЕС, показва, че средният наем за двустаен апартамент в повечето столици надвишава размера на минималната работна заплата.
Само в пет държави от ЕС месечният наем остава под нивото на минималното възнаграждение. Тъй като изчисленията са направени на база брутни заплати, реалната тежест върху работещите вероятно е още по-голяма при отчитане на нетните доходи.
Най-тежка е ситуацията в Прага. В чешката столица средният наем достига 1710 евро, докато минималната работна заплата е 924 евро. Това означава, че за наем на двустаен апартамент са необходими 185% от минималното възнаграждение.
На второ място е Лисабон със 168%. В Португалия брутната минимална месечна заплата е 1073 евро, а средният наем в столицата също достига 1710 евро.
Това означава, че работещите на минимална заплата трябва да отделят цялото си възнаграждение за наем и въпреки това да доплащат значителна сума.
Българската столица също попада сред градовете с най-сериозен дисбаланс между доходи и наеми. Според анализа за покриване на средния наем в София са необходими 154% от минималната работна заплата.
В групата на столиците, където наемите надвишават минималните доходи, попадат още:
Валета – 143%
Париж – 138%
Талин – 131%
Мадрид – 125%
Букурещ – 122%
Варшава – 117%
Дъблин – 113%
Любляна – 105%
Вилнюс – 105%
В Париж средният наем за двустаен апартамент достига 2523 евро при минимална заплата от 1823 евро.
В Мадрид съотношението е 1721 евро наем срещу 1381 евро минимално възнаграждение.
На противоположния полюс е Брюксел, определен като най-добрата столица в ЕС за работещите на минимална заплата по отношение на достъпността на наемите.
В белгийската столица средният наем за двустаен апартамент е 1476 евро, докато минималната заплата достига 2112 евро. Така наемът представлява около 70% от минималното възнаграждение.
Берлин е на второ място със съотношение от 76%.
По-добри показатели отчитат още:
Никозия – 85%Люксембург – 87%Хага – 96%
Ситуацията извън големите градове е значително по-благоприятна. В много държави минималната работна заплата е достатъчна за покриване на средния наем на национално ниво.
Сред 16-те държави, разгледани в анализа на ETUC, делът от минималната заплата, необходим за наем, варира от 33% в Полша до 61% в Малта.
В Полша минималната заплата е 1139 евро, а средният наем – 376 евро.
Франция също показва по-добър баланс – 1823 евро минимална заплата срещу 695 евро среден наем.
В Гърция животът извън Атина изглежда значително по-достъпен – 1027 евро минимална заплата при среден наем от 408 евро.
В Испания минималната работна заплата е 1381 евро, а средният наем – 660 евро.
Европейската конфедерация на профсъюзите призовава за въвеждане на серия от политики за справяне с кризата в достъпността на жилищата.
Сред основните предложения е пълното прилагане на Директивата за минималната работна заплата във всички държави членки на ЕС, включително ефективни механизми за насърчаване на колективното трудово договаряне.
