Състоянието на финансите на България е адекватно към момента, ако се вземе предвид, че страната се намира в условията на т. нар. удължителен закон за бюджета, като нарастването на бюджетния дефицит се дължи основно на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Това посочи служебният финансов министър Георги Клисурски по време на изслушване в парламента във връзка с актуалното финансово състояние на държавата. Изслушването е по искане на „Прогресивна България“.
По думите на Клисурски как ще се развие траекторията на публичните финанси и как ще приключи годината зависи най-вече от приемането на редовен бюджет за тази година, което е право и отговорност на новото правителство.
Служебният министър на финансите посочи, че размерът на фискалния резерв към 30 април тази година възлиза на 6,8 млрд. евро, което според него в сравнение с предишни години представлява високо ниво.
„Пари в държавата в момента има“, каза той, цитиран от БТА.
Клисурски заяви, че в условията на удължителен бюджет от една страна разходите остават до техния размер към съответния месец на преходната година, но от друга страна влизат в сила всички решения за увеличаване на пенсии, минимална заплата, заплатите в МВР и на учителите, което реално увеличава разходната част на бюджета.
Служебният финансов министър обясни, че страната ни трябва да разплати всички инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на август тази година от една страна, за да подпомогне модернизирането на икономиката си, а от друга и за да получи четвъртото и петото плащане по ПВУ от Европейския съюз.
Клисурски посочи, че именно поради това 2026 година е различна спрямо всяка друга година, тъй като към края на 2025 година са разплатени едва 11 на сто от заложените инвестиции по ПВУ, а в рамките на тази година трябва да се разплатят останалите 89 на сто или около 4 млрд. евро. Паралелно с това четвъртото и петото плащане ще постъпят в България през втората половина на тази година, поради което евентуално подобряване на дефицита може да се очаква тогава. По думите му към момента от тези 4 млрд. евро са разплатени около половин милиард евро, което на практика представлява и увеличението на дефицита по Консолидираната фискална програма (КФП) на страната спрямо преходни периоди.
Дефицитът по КФП към края на април възлиза на 1,75 млрд. евро или около 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, отбеляза Клисурски.
Дефицитът на касова основа нараства заради факторите по увеличението на социалните плащания и най-вече поради факта, че инвестициите по ПВУ изискват доста допълнителни разходи, стана известно от думите на Клисурски.
Той посочи, че през втората половина на годината дефицитът на касова основа би следвало да намалее и да се вмести в законовите рамки от 3 на сто от БВП.
Той обясни, че конкретно за април приходите и разходите по държавния бюджет са изравнени - по 2,5 млрд. евро, което прави нулев дефицит на държавния бюджет, но когато говорим за КФП, където влизат всички финанси на държавата - НЗОК, общините, ДОО, средствата от ЕС, то дефицитът е нараснал с около 220 млн. евро на месечна база.
Клисурски отчете и 11 на сто ръст на годишна база в приходите по бюджета до 14,1 млрд. евро към края на април.
По отношение на размера на държавния дълг, който достига близо 30 на сто от БВП, министърът заяви, че част от ръста през последната година се дължи на увеличения капитал на БЕХ и ББР, поради което служебният кабинет е предприел действия по връщането на част от тези средства в бюджета, което би намалило размера на дълга до 28,5 на сто от БВП през следващата година.
По отношение на дефицита за 2025 година, който на касова основа е 3 на сто от БВП, а на начислена основа е 3,5 на сто от БВП, Клисурски заяви, че е било получено писмо от Европейската комисия с искане за разяснения защо отрицателното салдо е над прага от 3 на сто.
Служебният министър каза, че не се очаква страната ни да влезе в процедура по свръхдефицит, тъй като поради дерогацията за отбрана България ще може да приспадне 0,5 процентни пункта от дефицита за 2025 година, защото е извършила разходи за доставката на бойни самолети.
