В домашната аптечка често се крият както ползи, така и потенциални рискове за мозъка. Част от разпространените медикаменти, като статини или лекарства за високо кръвно налягане, се свързват с по-нисък риск от деменция. Други обаче – включително такива, които се продават без рецепта – може да увеличат вероятността от когнитивни нарушения.
Голяма част от наличните изследвания са наблюдателни, което означава, че не доказват пряка причинно-следствена връзка. Възможно е други фактори, като основни заболявания или начин на живот, да обясняват връзката. Въпреки това експертите посочват няколко групи лекарства, които вероятно оказват по-пряко влияние върху мозъчната функция, пише "Ню Йорк Таймс".
Антихистамините, използвани при алергии и като помощни средства за сън, попадат в групата на антихолинергичните лекарства. Те блокират действието на ацетилхолина – ключов невротрансмитер, свързан с паметта и вниманието.
В краткосрочен план могат да предизвикат сънливост, замаяност и проблеми с концентрацията, а при продължителна употреба някои проучвания сочат повишение на риска от деменция с около 50%. Най-уязвими са хората, които приемат тези медикаменти ежедневно в продължение на години.
„Случайният прием на Бенадрил едва ли увеличава риска от деменция“, обяснява проф. Шели Грей от Университета във Вашингтон. В същото време тя подчертава, че при възрастни хора тези лекарства трябва да се избягват, тъй като могат да увеличат риска от падания и травми. Като по-безопасна алтернатива се посочват антихистамините от второ поколение, които не оказват същото влияние върху мозъка.
Антипсихотичните медикаменти също попадат под вниманието на учените. При тях съществува сложен въпрос: дали самите лекарства повишават риска от деменция, или това се дължи на заболяванията, за които се предписват – като депресия, психози или други психични разстройства, които могат да бъдат ранни признаци на деменция. Някои изследвания показват връзка с когнитивно увреждане при хора на средна възраст, а при пациенти с вече диагностицирана деменция употребата им е свързана с по-висок риск от смърт. Въпреки това при тежки състояния като шизофрения необходимостта от лечение остава водеща, пише БГНЕС.
Бензодиазепините – често използвани при тревожност и безсъние – също са обект на дебат. Те действат чрез потискане на мозъчната активност и могат да доведат до проблеми с паметта, делириум и повишен риск от падания при възрастни хора. Част от по-новите изследвания обаче предполагат, че именно тревожността и нарушенията на съня, а не самите лекарства, може да стоят зад повишения риск от деменция. Анализ на пациенти, приемащи бензодиазепини за болки в гърба – състояние, което не е свързано с деменция – не открива връзка между медикаментите и диагнозата.
Инхибиторите на протонната помпа, използвани при киселинен рефлукс, също дават противоречиви резултати. Някои изследвания откриват връзка с деменция, докато други не потвърждават такава. Една от възможните причини е, че тези лекарства могат да доведат до недостиг на витамин B12, който е свързан с когнитивни нарушения. Освен това употребата на някои от тези препарати без рецепта затруднява проследяването им в научните анализи. Клинично проучване, проследяващо употребата на конкретен медикамент в продължение на три години, не установява повишен риск.
Специалистите подчертават, че пациентите не бива да спират предписаните им лекарства самостоятелно. Най-разумният подход е консултация с лекар, който може да прецени риска и да предложи по-подходящи алтернативи при необходимост. Балансът между ползите и потенциалните вреди остава ключов при всяка терапия.
