Социалните мрежи имат все по-голямо влияние върху нагласите на избирателите и до голяма степен именно там се оформя общественото мнение. Това каза Георги Ангелов, старши анализатор в компанията за медиен мониторинг и анализ SENSICA Technologies.
По думите му, ако преди общественото мнение се е формирало в разговори „в кръчми, салони и кафенета“ и чрез вестниците, днес този процес протича основно онлайн.
Според Ангелов социалните платформи вече са основната среда, в която се влияе на нагласите не само по политически, но и по всякакви други обществени теми.
„По теориите за комуникации навремето общественото мнение се оформяло в разговорите в кръчми, салони и кафенета плюс вестниците. Сега това нещо до голяма степен вече е в социалните мрежи“, обясни Георги Ангелов, SENSICA Technologies.
По думите му дезинформацията вече не е просто отделен проблем, а инструмент за влияние. Тя се разпространява чрез мрежи от страници, профили и сайтове, които често имитират медии, фен групи или независими поддръжници.
„Създават се мрежи от фейсбук страници, акаунти в TikTok. Освен партийните има и страшно много, които имитират поддръжници, фенове“, каза той.
Ангелов обясни, че официалните партийни профили често изглеждат „чисти“, но в същото време препращат към друго съдържание, което е по-агресивно, обидно или манипулативно.
Манипулативното съдържание се разпространява през мрежи от свързани канали. Един сайт или страница публикува дадена теза, след това тя се тества в Телеграм, а по-късно се пренася във Facebook, TikTok и други платформи.
„Създават съдържание в един сайт, после преминава през Телеграм. Обикновено в Телеграм се тестват как реагира аудиторията на различните наративи. И после преминава през другите мрежи“, заяви Телеграм.
Според него това прави разграничаването между истински обществени настроения и координирана кампания все по-трудно.
Ангелов посочи, че се използват и т.нар. ботски мрежи, както и купени интеракции – гледания, харесвания, коментари и споделяния.
„Има пазар много голям за това. Всеки може да напише в Google лайкове за Инстаграм примерно и да си ги купи“, добави той.
Така платформите започват да възприемат дадено съдържание като „популярно“ и го показват на още повече хора. По думите му това е част от икономиката на вниманието - колкото по-дълго потребителят стои пред екрана, толкова повече печелят платформите.
TikTok и Facebook – най-уязвимата среда
Анализаторът посочи, че именно там влиянието е най-силно, защото голяма част от хората се информират основно през социалните мрежи.
„Това е новата реалност и трябва да се работи на всякакво ниво“, обясни експертът.
По думите му в TikTok вече се виждат сериозни усилия за ограничаване на неавтентичното поведение, но проблемът остава голям. Той даде пример, че само за шест месеца платформата е премахнала стотици хиляди акаунти с неавтентично поведение.
Според Георги Ангелов след 2014 г. Русия е най-големият производител на дезинформация в Европа, а подобни кампании се разпознават и в България.
„Ако гледаме от военна гледна точка, най-големият производител на дезинформация е Русия“, заяви Ангелов.
Той даде пример с реакцията след искането на България за европейски механизъм за бърз отговор по време на изборите. По думите му една и съща статия е била разпространена първо в множество сайтове, свързани с руската мрежа RT, след това е преминала през Телеграм, български сайтове и накрая е стигнала до политически говорители.
Източник:бТВ
