Годишни технически прегледи в България са симулация на контрол и системен риск за пътната безопасност. Това се твърди в доклад на Института за пътна безопасност, който анализира състоянието на системата за годишни технически прегледи (ГТП) в България.
Поставя се акцент върху системния дефицит на контрол, широко разпространените корупционни практики и прякото им отражение върху пътната безопасност, подчертават от ИПБ.
Данните показват драстично несъответствие между официално отчетените резултати в България и реалните технически тенденции, наблюдавани в държави с ефективен контрол като Германия.
Методология и сравнителен подходАнализът се базира на:
• Публично достъпни данни за резултатите от ГТП в България
• Сравнителни данни от TÜV Report (2024–2026), обхващащ ~9.5 млн. технически прегледа в Германия
• Експертни оценки за състоянието на автомобилния парк
Целта е да се оцени степента на достоверност на българските резултати чрез сравнителен инженерно-статистически подход.
Основни констатацииСтатистически абсурд в резултатите от ГТП
• В България: ~0.1% от автомобилите не преминават ГТП при първоначално явяване
• В Германия: ~21.5% от автомобилите се отхвърлят поради сериозни дефекти
• Само 59.4% от автомобилите в Германия преминават без забележки
• При автомобили над 10 години дефектите достигат 23–40%
Българските данни противоречат на базови принципи на механиката и износването на материалите.
Критичен фактор: възраст на автопарка
• Средна възраст в Германия: ~10.8 години
• Средна възраст в България: >19 години
Логически и технически следствие:
По-стар автопарк = по-висок процент неизправности
Реалността: България отчита почти пълна техническа изправност (99.9%)
Налице е системно фалшифициране или манипулиране на резултатите.
Утвърдени корупционни практики в ГТП пунктоветеНаблюдаваните практики включват:
Манипулиране на емисиите („назаем ауспух“)
• Измерванията се извършват върху изправни автомобили вместо реално проверявания
Компрометиране на тестове за спирачки и ходова част• Частично или фиктивно натоварване на стендове
• Софтуерни манипулации на резултатите
Формално провеждане на прегледи
• Исторически: преминаване без физическо присъствие
• Настояще: симулирани проверки с минимален контрол
Провал на регулаторния контрол
Отговорният орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА):
• Провежда предимно формални проверки
• Не санкционира очевидни статистически аномалии
• Не идентифицира пунктове с 100% успеваемост като рискови
Ключов индикатор за провал:
Пунктове, които години наред отчитат почти нулев брой неизправни автомобили, продължават да функционират без санкции.
Конфликт на интересиГТП е делегиран на частни субекти, чийто приход зависи от броя обслужени автомобили, а не от качеството на контрола.
Липса на независим надзор
• Контролът е централизирано слаб
• Липсват реални одити и случайни проверки
Нисък риск от санкции
• Санкциите са редки или символични
• Липсва ефективна наказуемост
Толериране на сиви практики
• Създадена е устойчива култура на „услугата срещу такса“
• Нарушенията са нормализирани в сектора
Пряк риск за пътната безопасностНеизправни автомобили:
• с дефектни спирачки
• с компрометирано окачване
• с неработещо осветление
увеличават риска от тежки пътнотранспортни произшествия
Влошено качество на въздуха
• Масово движение на автомобили без DPF/катализатори
• Завишени емисии на фини прахови частици
Загуба на доверие в институциите
Системата създава усещане за:
• безнаказаност
• институционално съучастие
• липса на държавност
Системата за ГТП в България е дълбоко компрометирана и не изпълнява основната си функция – да гарантира техническата безопасност на автомобилите, се казва в доклада на ИПБ.
