Светлата седмица, която започна със Светли понеделник, е най-радостният период в християнския календар след Възкресение Христово. Тя е посветена на победата на живота над смъртта и на празничното настроение, което, според традицията, се прелива в ежедневието на хората чрез гостувания, събирания и общи празненства.
По темата за символите и обредите в този период в ефира на НОВА гостува етнологът д-р Анелия Овнарска-Милушева. Тя обясни, че в българската традиция празниците съчетават религиозното и т.нар. „битово християнство“ - начинът, по който вярата се преплита с народните обичаи и ежедневните практики.
Според нея самото понятие „празник“ идва от идеята за „празен ден“, който хората изпълват не с работа, а с общуване, веселие и споделеност. В Светлата седмица това се изразява в тридневно празнуване, а поздравът „Христос Воскресе“ остава актуален дори 40 дни след Великден - до Спасовден.
Един от най-разпознаваемите символи на празника са яйцата. Д-р Овнарска-Милушева подчерта, че те са свързани с идеята за нов живот, възраждане и плодородие. В традиционната култура Светли понеделник се нарича още „разметен“ или „разтурни понеделник“, когато младите хора са търкаляли и подхвърляли яйца извън населените места. Вярвало се е, че този обичай носи здраве и предпазва от природни бедствия като градушки.
Особено значение има и червеното яйце, което, според народните вярвания, носи защита и благополучие. В миналото то дори се заравяло в нивите като символична защита на реколтата от природни бедствия и лоши сили.
Етнологът обърна внимание и на други традиции, като изнасянето на големи кантари, с които хората се теглели след празничната трапеза. Вярвало се, че който „тежи“ стабилно на Великден, ще бъде здрав през цялата година.
По отношение на храните д-р Овнарска-Милушева посочи, че козунакът е сравнително нова традиция у нас - на около век, дошла от Западна Европа. В по-старите български обичаи вместо него се е приготвял обреден хляб, украсен с яйца и символични орнаменти, които са носели благословия и защита.
Тя подчерта, че въпреки модернизацията, много от старите традиции се запазват. Семейството остава в центъра на празника, а все повече хора се връщат към приготвянето на обредни хлябове и спазването на стари обичаи като боядисването на първото червено яйце на Велики четвъртък.
Д-р Милушева отбеляза, че Великден продължава да бъде един от най-тачените празници у нас - време за събиране, споделеност и връщане към корените, които, въпреки промените на времето, остават живи в българската култура.
