На втория ден от Великден хиляди вярващи от цялата страна се събират в Бачковски манастир, за да станат част от една от най-древните съхранени български духовни традиции - литийното шествие с чудотворната икона на Света Богородица. Атмосферата в светата обител още в ранните часове бе изпълнена със смирение и очакване, но след 8 часа мястото се изпълни с хора, дошли да изразят своята вяра и надежда.
По традиция точно в споменатия час чудотворната икона се изнася от съборния храм и на ръце се поема от поклонниците. Шествието преминава по утвърден маршрут до местността Клувията - мястото, където в средата на XVII век иконата е била открита от две пастирчета. Там се отслужва тържествена литургия, след която иконата отново се връща в манастира, посрещната с почит и благоговение.
Подготовката за този важен момент започва още преди изгрев слънце. В храма се изплита специален венец, с който се украсява образът на Божията Майка. И тази година той е изработен от 95-годишната Люба Попова от София - жена, посветила десетилетия на тази традиция. Водена от силна вяра и лично преживяно духовно преживяване, тя пристига всяка година, за да изпълни своя обет. До нея застават и по-млади помощници, които продължават делото ѝ.
Сред участниците има и хора, които споделят лични чудеса. Жена от София разказва, че дългоочакваното ѝ дете е „измолено“ именно пред чудотворната икона. Оттогава тя неизменно се връща всяка година, за да изрази благодарността си. Подобни свидетелства не са рядкост - мнозина вярват, че силата на иконата е най-осезаема именно в дните около Възкресение Христово.
Йеромонах Паисий от манастира обяснява, че литийното шествие е не само традиция, но и живо свидетелство за вярата на народа. По думите му Света Богородица проявява милост към всички, които се обръщат към нея с искрена молитва. Монасите в обителта често стават свидетели на благодарности от хора, преживели духовна или житейска промяна след молитва пред иконата.
Игуменът на Бачковски манастир - епископ Сионий, подчертава, че смисълът на литийното шествие е в силата на общата молитва. Когато хиляди вярващи се съберат и отправят молитвите си заедно, Божията благодат се излива по-силно. Именно затова поклонниците съпровождат чудотворната икона на Света Богородица до мястото, където е била укривана, молейки се по целия път за здраве, изцеление и благословение.
По думите му духовниците в манастира многократно са ставали свидетели на чудеса, свързани с иконата. Въпреки това той напомня, че най-голямото чудо за християните остава Възкресението Христово - източникът на вярата и надеждата за вечен живот, от който произтичат всички останали чудеса.
Историята на самата икона е дълбоко свързана с миналото на обителта. Тя е била укривана повече от 120 години в стария манастир Петрицион, разположен във високите скали над днешния манастир. Там, още през ранното средновековие, се заселват монаси бежанци от ислямското нашествие в Египет, Сирия и Ливан, които изграждат скални църкви и килии. В трудни времена именно там е скрито най-святото им съкровище - чудотворната икона.
Днес традицията да се изнася иконата на втория ден от Великден символично възстановява връзката между древния и съвременния манастир. Литийното шествие не е просто обред, а духовен мост между вековете, който събира вярата, историята и надеждата на хиляди поклонници.
