Преминаването на България към общата европейска валута е оказало ограничено и еднократно въздействие върху потребителските цени в страната. Това отчитат експерти на Европейската централна банка в специален макроикономически анализ, публикуван днес в блога на институцията. Страната ни стана официално 21-вата държава членка на еврозоната на 1 януари 2026 година, като според данните от Франкфурт първоначалните обществени опасения за тежък ценови скок не са се оправдали.
Инфлация в сектора на услугитеСпоред изчисленията, инфлационният ефект от въвеждането на еврото възлиза на едва между 0,3 и 0,4 процентни пункта. Повишенията са концентрирани основно в сферата на услугите, като фирмите там са започнали адаптацията на ценоразписите си още преди самия преход.
Докладът показва, че през първите месеци на годината годишната инфлация в България е продължила да се забавя устойчиво, падайки от 3,5 процента през декември миналата година до 2,3 процента през януари и 2,1 процента през февруари. От институцията уточняват, че "тези сектори често се характеризират с по-диференцирани продукти и по-силно местно измерение, което може да ограничи интензивността на конкуренцията и да улесни фирмите при адаптирането на цените".
Въпреки това, на месечна база през януари е отчетено леко повишение от 0,6 процента, обусловено от динамиката при храните и услугите.
Анализаторите наблюдават съществено разминаване между субективното усещане на домакинствата за инфлация и реалните данни на пазара. Според изследването, тази разлика се дължи на по-високата чувствителност на потребителите към често купуваните стоки, както и на първоначалното непознаване на новите банкноти и монети. Въпреки тези фактори, през януари възприеманата инфлация у нас е отбелязала най-големия си спад от началото на пандемията насам.
Паралелно с това се отчита и ръст в обществената подкрепа за единната валута. Делът на хората, които одобряват еврото, надхвърля 50 процента през януари и достига стабилните 54 процента през февруари. Според ЕЦБ, тази тенденция следва плътно опита на останалите държави след премахването на националната им валута.
Глобални рискове и макроикономическа картинаДокладът обхваща само първите два месеца на новата валута, тъй като опитът на страни като Хърватия показва, че ценовите корекции се случват предимно в началния период. Извън ефекта на самото евро обаче, институцията следи внимателно външните макроикономически фактори.
Експертите предупреждават, че продължаващият конфликт в Близкия изток и натискът върху енергийните пазари създават сериозни инфлационни рискове за цяла Европа през настоящата година. Това може да окаже допълнително въздействие върху цените в България през следващите месеци, което ще изисква внимателен мониторинг от страна на Управителния съвет на ЕЦБ, в който от тази година пълноправно членува и управителят на Българската народна банка.
