Страстната седмица започва с Велики понеделник

Православната църква встъпи в Страстната седмица, която през 2026 година ще кулминира с отбелязването на Христовото възкресение на 12 април. Днешният ден, Велики понеделник, слага началото на най-важния период от църковната година, посветен на последните земни дни на Спасителя.

Наименованието на седмицата произлиза от старобългарската дума "страст", която означава страдание. Дните в нея носят определението "велики" заради мащаба и значимостта на събитията, които се припомнят в храмовете. В народната традиция периодът е познат още като "молбена неделя" заради усилените утринни и вечерни богослужения, които събират миряните в църквите за пречистване преди празника.

Историческата хронология на църковните събития започна още на Лазарова събота и Цветница с припомнянето на възкресяването на Лазар и тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим.

Според богослужебния канон, на Велики понеделник се възпоменава историята на старозаветния еврейски патриарх Йосиф. Той е продаден като роб в Египет от собствените си братя, което го превръща в един от най-ранните предобрази на Христос. Иисус също понася предателството на хората, които не приемат присъствието Му и в крайна сметка Го осъждат на смърт.

По време на службите днес се чете и новозаветната притча за безплодната смокиня. Според теолозите тя е символ на човешката душа, която не успява да даде духовен плод заради липсата на усилия и старание за собственото си плодородие и спасение.

Редът на църковните служби през Страстната седмица е уникален и неповторим през останалата част от годината. Още от неделя вечерта се отслужва специално богослужение, наречено "Последование на Жениха". Песнопенията съдържат знаковата фраза "Ето, Женихът идва", която оприличава Христос на младоженец, а Църквата – на негова невеста. Духовниците припомнят притчата за десетте девойки, акцентирайки върху примера на петте разумни, които са били подготвени да посрещнат Младоженеца.

През първите три дни от седмицата сутрин се отслужва Литургия на преждеосветените дарове, която е характерна за периодите на строг пост.