На 34-ия ден от войната президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в телевизионно обръщение, че конфликтът с Иран навлиза във финалната си фаза, като по думите му американското участие може да продължи още две до три седмици. Той настоя, че основните военни цели са почти постигнати, и определи кампанията като необходим отговор на десетилетия враждебност от страна на Техеран и неговите съюзници. В същото време предупреди, че САЩ са готови за допълнителна ескалация, ако това се наложи, като повтори заплахи за удари по ключова инфраструктура и заяви, че Иран може да бъде върнат „в каменната ера“. Въпреки острата реторика, президентът не представи ясен график за края на войната или конкретен план за изтегляне, като остави отворени въпроси за следващите стъпки, включително възможността за сухопътни операции.
Паралелно с това Тръмп отново постави под съмнение значението на НАТО, като намекна, че може да преразгледа членството на САЩ след края на конфликта. Той критикува съюзниците за отказа им да предоставят военна подкрепа или достъп до бази и заяви, че алиансът рискува да се превърне в едностранно споразумение. Изказванията му идват на фона на продължаващо ограничено участие на редица европейски държави, докато политическите разделения на Запад се задълбочават заради посоката на войната.
На бойното поле напрежението остава високо. Израелските системи за отбрана са прехванали няколко ирански ракетни атаки, включително по време на първата нощ на Пасха, докато удари, свързвани с Израел в Ливан, са отнели живота на десетки за един ден. В Персийския залив системи за противовъздушна отбрана в Обединените арабски емирства са били активирани заради заплаха от ракети и дронове, като по-късно властите съобщиха, че ситуацията е под контрол. Междувременно подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“ заяви, че е извършила ракетни и дронови атаки срещу Северен Израел, които са задействали сирени за въздушна тревога, без непосредствени жертви.
Конфликтът оказва все по-силен глобален ефект, особено чрез нарушаването на Ормузкия проток – ключов маршрут за енергийни доставки. Тръмп омаловажи значението му за САЩ, като заяви, че страната не зависи от петрол през този коридор и може да разчита на собствен добив. Той добави, че други държави трябва да поемат отговорност за сигурността на маршрута и дори ги насърчи да купуват енергия от САЩ. Анализатори обаче предупреждават, че евентуално затваряне на протока, през който преминава около 20% от световния петрол, продължава да разклаща пазарите и да повишава цените в световен мащаб.
Енергийните пазари реагираха незабавно след речта на Тръмп, като сортът „Брент“ се повиши над 105 долара за барел, а американските бенчмаркове също отбелязаха рязък ръст. Цените на горивата са се увеличили, като бензинът в САЩ е над 4 долара за галон, докато опасенията за глобалните доставки остават. Икономисти предупреждават, че дори при скорошен край на войната, разрушената инфраструктура и прекъснатите вериги за доставки могат да задържат цените високи за продължителен период.
Притеснения за по-широки икономически последици изразяват и съюзници на САЩ. Австралийският премиер Антъни Албанезе заяви, че първоначалните военни цели изглежда са постигнати, но постави въпроса какви са следващите цели и какъв е крайният изход от конфликта. Австралия, която силно зависи от енергийни доставки през Ормузкия проток, вече е изправена пред панически покупки и опасения от недостиг, което води до призиви за намаляване на потреблението на горива и повече използване на обществен транспорт.
Вътре в страната обръщението на Тръмп предизвика смесени реакции. Членове на администрацията и съюзници от Републиканската партия го приветстваха като ясен знак за напредък и стратегия, докато критиците посочиха липсата на конкретен план за край на войната и изразиха притеснения относно икономическите последици. Представители на Белия дом заявиха, че целта на речта е била да успокои обществеността и да подчертае военните успехи, въпреки че социологически проучвания показват нарастващо обществено изтощение.
Повече от месец след началото на конфликта ситуацията остава нестабилна. Без ясен край и при нарастващи глобални последици, следващите седмици се очаква да бъдат решаващи както на бойното поле, така и за международната реакция.
