Над 460 потенциални жертви на организиран трафик на хора бяха открити да просят по улиците на Атина и Солун през последните две години, като абсолютното мнозинство от тях са български граждани. Тревожните данни бяха изнесени в края на март при отчитането на съвместна програма между Гърция, България и Румъния за подкрепа на експлоатирани лица.
Въпреки оптимистичния тон на неправителствените организации за подписани протоколи и сътрудничество, реалността показва тежък системен проблем: стотици наши сънародници, често бездомни или живеещи в несигурни условия, продължават да бъдат контролирани от престъпни мрежи в южната ни съседка.
Стряскащата българска статистикаОригиналните данни, публикувани от гръцкото издание Protothema, разкриват картина, много по-тежка за страната ни, отколкото първоначално съобщената у нас. От общо 462 идентифицирани потенциални жертви на улицата в периода от януари 2024 г. до март 2026 г., точно 289 души са българи. Останалите са предимно румънски граждани.
"Хората бяха идентифицирани на улицата, тъй като по същество просеха, и към тях бяха заговорени професионалисти, говорещи техния език", обясни Валантис Папатанасиу, цитиран от местните медии. В Солун социалните работници са открили 222-ма души, докато в Атина бройката достига 240.
Експертите на терен потвърждават мащаба на мрежите за просия. Социалният работник Никос Котулас разкрива, че в Солун жертвите са позиционирани стратегически: "Идентифицирани са в центъра или на светофари, на кръстовища извън града, но също и в Переа, Халкидики и други градове".
В столицата Атина схемата е идентична. Ирини Топси от организацията ARSIS допълва: "Жертви на трафик са били идентифицирани във и извън историческия център, на фестивали и тържества, но също и извън търговски центрове".
Протоколи на хартия и липса на наказанияДокато представителите на неправителствения сектор в България, в лицето на директора на А21 Моника Николова и Марга Стоянова от Държавната агенция за закрила на детето, призовават за "продължаване на добрите практики" и хвалят транснационалното сътрудничество, гръцките институции посочват огромна пробойна в системата.
Теодора Яни от гръцкия Национален център за социална солидарност (EKKA) категорично приземи очакванията, подчертавайки, че самото идентифициране на жертвите е безполезно без реален удар по престъпните групи. Тя настоя за спешно разработване на система за незабавна реакция и реално оперативно сътрудничество с полицията, прокуратурата и консулствата на държавите, от които идват жертвите.
България – в топ 4 на Европа по експлоатацияПроблемът далеч не се изчерпва само с територията на Гърция. Според последния доклад на Европейската комисия от януари 2025 г., България се нарежда на срамното четвърто място в целия Европейски съюз по брой жертви на трафик на хора, изоставайки единствено след Румъния, Франция и Унгария. Документът подчертава, че принудителното просене засяга приоритетно уязвими групи и непълнолетни лица именно от Балканите.
Доказателство за мафиотския контрол над просяците е и мащабната акция на гръцката полиция от началото на януари тази година, при която бе разбита престъпна организация в Атина. Групировката е набирала уязвими хора с фалшиви обещания за работа, само за да ги превърне в роби на светофарите.
