Противно на масово разпространяваната информация, че българските деца ще изучават изкуствен интелект (ИИ) още от първи клас, реалните промени в учебните програми ще засегнат основно учениците от трети до дванадесети клас. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект на Министерството на образованието и науката (МОН) за изменение на Наредба № 5. Мащабната реформа, която върви успоредно с проект за 126 милиона евро, цели да подготви учениците за работа с алгоритми, докато други европейски държави вече отчитат негативите от прекомерната дигитализация.
Истината за първолаците и новите предметиВ публичното пространство се тиражира тезата, че най-малките ученици ще бъдат натоварени с изучаване на ИИ в конкретните часове. Документите на МОН обаче показват друго. Промените в самата наредба обхващат класовете от трети нагоре. За децата от първи до четвърти клас е предвидена само обща рамка за ИИ грамотност, която да ги научи на базисно отношение към дигиталната среда.
Ако бъдат окончателно приети след края на общественото обсъждане на 24 април 2026 година, новите изисквания ще влязат в сила още от предстоящата учебна година. По български език и литература прогимназистите ще трябва да разпознават кога един текст е написан от машина и кога от човек. В часовете по информационни технологии от осмокласниците ще се изисква да улавят манипулации като "deep-fake" видеа и подвеждащи заглавия в мрежата.
Математика, история и етика чрез алгоритмиИзкуственият интелект ще проникне в почти всяка дисциплина. По математика по-големите ученици ще използват алгоритмите за откриване на закономерности и генериране на графики. По история технологията ще служи за анализ на тенденции и прогнозиране на събития, а в часовете по философия тийнейджърите ще дебатират етичните граници на компютърните решения.
За да се осъществи този преход, МОН разчита на четиригодишен проект за дигитална трансформация. Средствата от над 126 милиона евро са критично важни, тъй като без мащабно обучение на самите учители и осигуряване на техника, новите текстове в наредбата ще останат само на хартия.
Шведският отрезвителен шамар срещу китайския моделДокато България тепърва отваря вратите на класните стаи за ИИ, Швеция прави рязък обратен завой. След като години наред скандинавската държава наливаше милиони в таблети и лаптопи за учениците, сега правителството инвестира над 60 милиона евро, за да върне класическите хартиени учебници. Причината е стряскаща – функционалната неграмотност сред децата расте, а учителите отчитат сериозен спад в скоростта на четене и речниковия запас.
На другия полюс е Китай, който действа изключително агресивно в технологичната надпревара. Още през септември 2025 година Пекин въведе задължителни уроци по изкуствен интелект за всички шестгодишни деца от първи клас. Азиатската държава интегрира алгоритмите в учебния план с минимум осем часа годишно, превръщайки технологията в държавен приоритет. Според китайския министър на образованието Хуай Дзинпън, новата дисциплина е "златният ключ към бъдещето на държавата".
