Европейският съюз е изправен пред нарастващ риск от стагфлация в резултат на войната в Близкия изток и последвалия ръст на цените на енергията, според еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис. След среща на финансовите министри от еврозоната той предупреди, че икономическите перспективи стават все по-несигурни, като комбинацията от забавен растеж и растяща инфлация вече е реалистичен сценарий.
Домбровскис обясни, че дори при краткотрайни смущения в енергийните доставки, въздействието върху европейската икономика ще бъде значително. Текущите оценки показват, че икономическият растеж на ЕС през 2026 г. може да се понижи с около 0,4 процентни пункта спрямо предишните прогнози, докато инфлацията може да се повиши с до един процентен пункт. В есенната прогноза на Европейската комисия се очакваше растеж от 1,4% през 2026 г. и 1,5% през 2027 г., като за еврозоната съответно 1,2% и 1,4%, а инфлацията да се задържи около 2%.
В случай на по-продължително или по-сериозно прекъсване негативните ефекти ще се задълбочат. При такъв сценарий растежът в целия ЕС може да бъде понижен с до 0,6 процентни пункта както през 2026 г., така и през 2027 г. Актуализирани външни прогнози също сочат в същата посока: по-слаб растеж и по-висока инфлация, пряко свързани с увеличаващите се енергийни разходи.
Темата стана централен елемент в обсъжданията между лидерите на ЕС и финансовите министри, като правителствата търсят начини да реагират на натиска върху домакинствата и бизнеса. Председателят на Еврогрупата Кириакос Пиерракакис подчертава, че всякакви национални мерки за подкрепа трябва да бъдат внимателно проектирани - насочени към най-уязвимите, въведени бързо, но строго временни, за да се избегнат дългосрочни фискални рискове.
Официални представители също отбелязват, че много държави членки имат ограничена фискална гъвкавост след последните кризи и са изправени пред допълнителен натиск върху разходите, включително увеличени военни бюджети. Съществуват опасения, че неправилно проектирани мерки могат да предизвикат допълнителна икономическа нестабилност.
Настоящата ситуация засилва призивите за по-дълбоки инвестиции в енергийната независимост и инфраструктурата на Европа, като политиците предупреждават, че блокът трябва да избегне повтаряне на предишни уязвимости. Очаква се допълнителна координация на предстоящи международни срещи, включително разговори между финансовите и енергийните министри от Г-7, докато правителствата се опитват да балансират между краткосрочно облекчение и дългосрочна икономическа стабилност.
