Преговорите между Съединените щати и Иран продължават да се развиват, но двете страни дават коренно различни интерпретации на процеса. Президентът на САЩ Доналд Тръмп поддържа позицията, че Техеран е заинтересован от постигане на споразумение, докато иранските власти твърдят, че подходът на Вашингтон показва слабост и неспособност да постигне целите си. Въпреки реториката, комуникационните канали остават отворени чрез посредници.
Според американски представители разговорите продължават, като се работи по организиране на възможна среща в Пакистан, която да очертае потенциален път към деескалация. Иранският външен министър Абас Арагчи потвърждава, че са били разменени послания чрез посредници, но отхвърля твърденията, че Техеран преговаря под натиск, като посочва промяна в американските искания спрямо по-ранни призиви за „безусловна капитулация“.
На място конфликтът продължава да се изостря. Израелските сили съобщават за нови удари в централен Иран, включително операции в Исфахан, докато са регистрирани ирански действия и реакции на противовъздушната отбрана в няколко държави от Персийския залив. Разузнавателни източници съобщават също, че Иран укрепва стратегически позиции, включително остров Харг, на фона на очаквания за възможни нови американски военни действия.
Безопасността в региона се разширява извън рамките на Иран и Израел. Данни от държави в Персийския залив показват прехващане на дронове и ракети, като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт и Бахрейн са засегнати от подобни инциденти или заплахи. Паралелно с това кувейтските власти задържат лица, обвинени в планиране на атаки, свързани с „Хизбула“, а Ирак е под дипломатически натиск да ограничи дейността на въоръжени групи, опериращи от неговата територия.
В Съединените щати политическият и обществен натиск се увеличава. Законодатели от двете основни партии изразяват недоволство от предоставените брифинги за целите и графика на войната, особено на фона на продължаващите дебати за финансиране и военни доставки. Социологически проучвания показват, че мнозинството американци не одобряват конфликта и поставят под въпрос решението за използване на сила, което допълнително засилва вътрешнополитическото напрежение.
Белият дом посочва, че текущият оперативен план обхваща още няколко седмици, но властите признават, че е твърде рано да се прецени дали стратегическите цели се постигат. Междувременно започват да се проявяват и икономически последици, включително нови разходи за Пощенската служба на САЩ под формата на временна надбавка за гориво върху пратките.
Енергийните пазари остават чувствителни към развитието на ситуацията, като цените на петрола се повишават на фона на несигурността около евентуална ескалация и нарушени търговски маршрути. Анализатори предупреждават също, че конфликтът може да има по-широки последици за глобалната продоволствена сигурност заради ролята на региона в международните вериги на доставки.
Иран от своя страна продължава да демонстрира твърда позиция без готовност за компромис. Официални представители подчертават, че военният и политически натиск няма да доведе до отстъпки, като същевременно намекват, че по-нататъшна ескалация може да отвори нови регионални фронтове, включително ключови морски проходи, важни за световните енергийни потоци.
