Пред заплахата от глобална енергийна криза заради войната в Близкия изток Европа трябва да намери решение веднага. Нямаме време да чакаме изграждането на нови атомни централи, след като изгубихме десетилетия в недалновидна европейска политика. Нямаме време да чакаме изграждане на тръбопроводи, след като спряхме съществуващите по политически причини. Войната в Близкия изток не ви ли показва за пореден път, че икономиката е тази, която страда заради политически решения? Между избора да сме гладни и свободни или сити и ограничени, избирам да сме умни и далновидни, да укрепим свободата си чрез икономически мерки. Това каза Елена Йончева, независим евродепутат, избрана с листата на ДПС, по време на дебати в пленарната зала в Брюксел.
Тя посочи примера на България – разширяваме ядрената си енергетика, строим газопроводи и сме постигнали отдавна процента енергия от възобновяеми източници, който е поставен за цел за след 25 години. Но България притежава нещо, с което може да помогне на Европа да не изгуби напълно силата, която има – въглищна енергетика. Не я унищожавайте с цената на въглеродните квоти. Замразете търговията с емисии и нека преосмислим нейния ефект, обърна се тя към еврокомисаря Дан Йоргенсен и европейските депутати в залата.
Преди седмица българското Народно събрание със 145 гласа единодушно прие декларация, с която даде мандат на премиера да защити тази позиция по време на заседанието на Съвета на 19 и 20 март. Според българските депутати има необходимост от временно преустановяване на прилагането на Системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS) и разработване на механизъм за дерогация, както и от спешни мерки за ограничаване на ценовата волатилност на въглеродните квоти и въздействието им върху цените на електрическата енергия.
От името на Европейската комисия в дебатите в сряда участва комисарят по енергията и жилищната политика Дан Йоргенсен, който обяви, че се работи по мерки по четири компонента на цените на електроенергията – себестойност, такси за пренос, данъци и търговия с емисии.
Себестойността определя около 50% от крайната цена и затова Комисията разработва промени, които да позволят по-гъвкави правила за държавна помощ за енергоемки производства. Тя работи с държавите членки, за да се създадат схеми, които да ограничат отражението на цените на твърдите горива върху цените на електричеството.
Таксите за пренос влияят върху около 19% от крайната цена и затова Комисията ще представи законодателен проект, който да позволи държавите членки да инвестират в по-голяма производителност на инфраструктурата и мрежите.
Данъците върху електрическата енергия трябва да бъдат намалени, така че ставките им да бъдат по-ниски от тези върху твърдите горива, каза комисар Дан Йоргенсен.
Европейската комисия предлага 30 млрд. евро за инвестиции в декарбонизация като счита, че системата за търговия с емисии е доказала, че работи добре и допринася за стабилността на пазарите, но може да бъде по-гъвкава и да бъде подпомогната, обяви още той.
Според него трябва се внедрят повече възобновяеми енергийни източници, да се създаде истински вътрешен пазар за електроенергия, незабавно да се изградят интерконектори. Никога не бива да се връщаме към изкопаемите горива, е позицията на Дан Йоргенсен.
Европейският съюз прави всичко, на което е способен, каза той.
Системата на ЕС за търговията с въглеродни емисии е част от политиката за декарбонизация на Европейския съюз. Тя цели, предимно, да намали конкурентоспособността на изкопаемите горива като насърчи инвестиции във възобновяеми източници на енергия. В България в най-голяма степен е засегната работата на Маришкия басейн, в който има производство на енергия от въглища.
В същото време експерти в страната дори настояват да се преизчисли капацитетът на горите ни спрямо оценките от началото на 90-те, така че да стане ясно какво количество въглероден диоксид наистина поглъщат, защото са подценени.
Според данни на Евростат над 35% от територията на България е покрита с гори. България е сред страните в ЕС и с най-висок процент защитени зони по „Натура“ и „Натура 2000“ – повече от 34% от нейната територия, при средно за ЕС около 19%.
Втората схема на ЕС за търговия с емисии трябваше да влезе в сила през 2027 г., но законодателите в Съюза постигнаха съгласие да я отложат за 2028 г. Тя ще обхваща емисиите на въглероден диоксид от изгарянето на горива в сградите и от обществен транспорт. В момента системата за търговия с квоти в ЕС обхваща около 40% от емитираните парникови газове.
Съдържанието на публикацията е в отговорността на съответния член на Европейския парламент. ЕП не носи отговорност за използването й.
