Рядкото прозвище "Божи човек" е дадено на свети Алексий заради неговата пълна отдаденост на Иисус Христос. Той изоставил дори невястата си пред олтара, за да изпълни в буквалност обещанието, което преди това от религиозна преданост дал на Бог да служи само на Него. Алексий десетилетия наред запазил в тайна истинската си самоличност и не разкрил на никого колко душевни страдания мълчаливо е претърпял в името на своя обет.
Светецът се родил в град Рим, западната столица на империята, в 380 г., по времето на император Теодосий Велики. Бил от знатно семейство. Като добри християни родителите заедно с отличното образование дали на сина си и възпитание в християнските добродетели и дори му уредили брак с девойка също от знатен произход.
Алексий се разкъсвал между чувството си за дълг към родителите и желанието да служи на Бог. Накрая в деня на сватбата той изоставил съпругата си без да се събере с нея, тайно напуснал дома си и заминал за Изтока. Там влязъл послушник в сирийски манастир в град Едеса, където като монах с неизвестен произход живял цели 18 години. През това време съпругата му останала да живее при безутешните му родители с надеждата, че Алексий ще се върне някой ден. Но след толкова години отсъствие те вече го смятали за мъртъв.
В манастира Алексий бил уважаван за своята святост. Съвсем малко говорел, но пък писал по редица въпроси на вярата. Накрая пожелал да отиде в Тарс, родния град на апостол Павел. Но претърпял корабокрушение и бил прибран от кораб, който плавал за Рим. Там Алексий, неразпознат, живял като странник край бащиния си дом още 17 години. Подкрепян от Божията благодат, помагал с духовни съвети на много хора. А когато усетил края си, преподобният написал писмо до своите близки и накратко разказал живота си. Упокоил се на 17 март 440 г.
