Проверките на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в училища у нас повдигат въпроса какви са изискванията за храните в детските заведения. В понеделник стана ясно, че са извършени над 400 проверки в училища в цялата страна, като са взети проби за изследване на качеството на хранителните продукти. Резултатите до момента показват наличие на бактерии и плесени в част от сандвичите, както и несъответствия при някои сирена, кашкавал и масло, в които са открити немлечни мазнини.
Изпълнителният директор на агенцията д-р Ангел Мавровски съобщи, че е възмутен от качеството на храните, които се предлагат в училищата на децата и необходим много сериозен контрол.
На този фон на преден план излиза и Наредба № Н-3 от 3 октомври 2025 г. за здравословно хранене на учениците, която определя какви изисквания трябва да спазват училищните столове, лавки, автомати за храна и доставчиците на кетъринг услуги.
Основната цел е да се осигури на децата пълноценно, разнообразно и безопасно хранене.
Наредбата допуска предлагането на сандвичи, тестени закуски, плодове, зеленчуци, млечни продукти, сокове и вода. Най-малко един от сандвичите трябва да бъде приготвен с пълнозърнест хляб, а част от тях трябва да съдържат и сурови зеленчуци.
Какво трябва да съдържа училищното меню
Според наредбата храната трябва да се предлага по предварително изготвени дневни и седмични менюта, разработени с участието на медицински специалист и/или технолог по хранене.
Всеки ден в менютата трябва да бъдат включвани представители на основните групи храни:
зърнени храни или картофи;плодове и зеленчуци;богати на белтък продукти – мляко, млечни продукти, месо, риба, яйца или бобови култури;растителни мазнини или млечни мазнини.Наредбата сочи, че не се допуска повторното предлагане на вече приготвена храна.
Повече плодове и зеленчуци
Едно от основните изисквания, според наредбата, е учениците да получават достатъчно плодове и зеленчуци. При целодневно хранене менюто трябва да осигурява най-малко 400 грама плодове и зеленчуци дневно, като всяка седмица трябва да се предлагат поне три вида сурови зеленчуци и три вида сурови плодове.
Препоръчва се използването на сезонни продукти.
Колко мляко трябва да приемат учениците
Наредбата поставя изисквания и към млечните продукти. При целодневно хранене менюто трябва да включва най-малко 400 грама прясно или кисело мляко и поне 35 грама сирене или кашкавал. Самите продукти също трябва да отговарят на определени стандарти:
млякото трябва да е със съдържание на мазнини между 3 и 3,6 %, като поне два пъти седмично се предлага мляко с 2 % мазнини;сиренето може да съдържа до 3,5 % сол, а кашкавалът – до 3 %;айрянът се предлага без добавена сол или захар.Не се допускат подсладените млека, освен когато са с добавен плод, какао или овесени ядки, както и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители или имитиращи съставки.
Месо и риба
Месото в кухните в училищата трябва да бъде само охладено или по изключение замразено. Телешкото и свинското месо трябва да са без видими тлъстини, а птичето месо трябва да е без кожа.
Мляното месо трябва да бъде със съдържание на мазнини до 7% и сол до 1%. От месните продукти се допускат само шунка и филе с ниско съдържание на мазнини и сол.
Риба трябва да се предлага най-малко веднъж седмично като основно ястие. Тя трябва да бъде прясна или замразена, като според наредбата, не се допуска предлагане на пушена, солена или маринована риба. Според текстовете на децата не бива да се дават морски дарове като миди, скариди или калмари.
Повече бобови храни
Бобови култури като боб, леща и нахут трябва да присъстват в менюто поне два пъти седмично при целодневно хранене.
Ограничения за мазнини, захар и сол
Наредбата поставя и конкретни ограничения за съдържанието на мазнини и захар в храната. Мазнините трябва да осигуряват между 25 и 35% от енергийната стойност на храната, а свободните захари – не повече от 10% от дневния енергиен прием.
Каква храна не може да се продава в училище
Наредбата ограничава храните, които могат да се продават в училищните лавки и автомати. Забранени са:
пържени картофени и зърнени изделия;пържени ядки и тестени изделия;сладкарски продукти с високо съдържание на мазнини и захар;сухи супи и бульони.Последният случай с откритите нарушения в качеството на храните показва, че дори при наличието на ясни правила, контролът върху храната в училищата остава ключов.
Наредбата въвежда по-подробни изисквания за състава на менюто, качеството на продуктите и хранителната стойност на ястията, но ефективността ѝ ще зависи от това доколко стриктно ще се прилага от училищата, доставчиците на храни и контролните органи.
