Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е установила стряскащи надценки от близо 90% при хранителните продукти у нас, като основният проблем се корени в практиките на големите търговски вериги. В същото време антимонополният орган не отчита категорични данни за спекула на пазара на горива, но продължава да следи изкъсо действията на "Лукойл", където държавата наложи особен управител. Това съобщи членът на КЗК Жельо Бойчев, цитиран от NOVA.
Удар по джоба в магазина
Секторният анализ на КЗК разкрива тежки деформации на пазара на храни, особено при млечните продукти. Според Жельо Бойчев българските потребители плащат едни от най-високите цени, докато в същото време родните производители са изправени пред фалити заради несправедливото разпределение на добавената стойност по веригата.
"Констатирали сме надценки от 60, 70, 80, дори 90 процента. Тоест продукт, който струва 10 лева на доставна цена, може да се продава за 17, 18 или дори 19 лева", обясни Бойчев.
Комисията е установила, че големите търговски вериги притискат доставчиците с допълнителни условия и скрити такси за маркетинг и логистика, които в крайна сметка се калкулират в цената за крайния клиент. Започнали са нови анализи на договорите между производители и търговци, за да се докажат нелоялните практики.
Държавният контрол над "Лукойл"
По отношение на горивата, КЗК продължава да води открито производство срещу групата на "Лукойл" в България. Компанията е разследвана за ценова преса върху конкурентите и ограничаване на достъпа до ключова инфраструктура като данъчни складове, нефтопродуктопроводи и пристанищни терминали.
Бойчев припомни, че ситуацията в рафинерията е коренно променена от ноември миналата година, когато държавата назначи Румен Спецов за особен търговски управител на "Лукойл Нефтохим Бургас". Новият държавен мениджмънт вече е заявил готовност да изпълни стриктно предписанията на КЗК, за да избегне поредни глоби, след като до момента наложените санкции на дружеството надхвърлят 262 милиона лева.
Без таван на цените за бензина
От антимонополната комисия са изискали актуални данни от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници" за движението на горивата в страната. На този етап няма доказателства за картелни споразумения или изкуствено задържане на количества, които да помпат цените по бензиностанциите.
Идеята за въвеждане на държавен таван на цените на горивата у нас беше определена от експертите като "крайна мярка", която крие сериозни рискове за функционирането на целия пазар и може да доведе до дефицит. Подобни стъпки трябва да се координират първо на ниво Европейски съюз, категорични са от КЗК.
