Глобализацията и технологичните промени доведоха до бум на електронната търговия. Чрез използване на новите средства за взаимодействие се сключват сделки по електронен път за продажби на стоки, при които стоките се изпращат или транспортират както между две места на територията на страната, така и от една държава членка до друга или от трети държави/територии към страната или друга държава членка. Как стоят нещата обаче с декларирането на доходите от продажби?
По принцип българското законодателство предвижда, че всички доходи на физическите лица се облагат с данък, освен ако изрично не са освободени. Това е записано в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Ако продавате лични вещи – например дрехи, мебели, книги или техника, които вече сте използвали, обаче обикновено не дължите данък. Тези доходи се считат за необлагаеми, стига да не попадат в изключенията на закона и продажбата да не се извършва като бизнес.
С други думи, ако просто разчиствате гардероба или дома си и продавате няколко вещи онлайн, това не се счита за търговска дейност и не се облага.
Кога може да се дължи данък
Проблем възниква, ако човек реално извършва търговия, дори и да не е регистриран като фирма.
Според Търговския закон за търговец може да се счита всеки, който по занятие:
- купува стоки с цел да ги препродава;
- продава стоки собствено производство;
- извършва редовно посреднически или други търговски сделки.
Важно е, че не е решаващо дали човек има регистрация като фирма или едноличен търговец. Ако дейността прилича на бизнес (редовни продажби, закупуване на стоки за препродажба, голям обем), законът може да го третира като търговец.
Ако продажбите се считат за стопанска дейност, доходът се облага с 15% данък върху печалбата. Този доход трябва да се декларира в годишната данъчна декларация до НАП, в приложение за доходи от стопанска дейност, пише bussinessnovinite.bg
