След скандалите с високите фактури за електричество, потребителите вече сигнализират за драстично завишени сметки за топлинна енергия през януари. Людмила Рафаилова е получила задължение от близо 180 лева единствено за сградна инсталация, въпреки че в дома ѝ радиаторите са напълно изключени, а топла вода не се ползва от централната мрежа. Казусът бележи поредния сблъсък между гражданите и непрозрачните методи на монополиста
Потърпевшата споделя, че домакинството ѝ се отоплява изцяло с климатици, а за топла вода използва електрически бойлер. Поради тази причина тя не намира логично обяснение за генерираната огромна сума и търси отговори от институциите. Пред телевизия NOVA тя разказа подробности за сградата, в която живее.
Людмила Рафаилова: „Обикновено през зимните месеци сметките са били до около 70 лева. Става дума за кооперация на шест етажа с 12 апартамента, като сградата е на около 25 години.“
Липса на стимул за контролЮристите посочват, че подобни случаи категорично не са изолирано явление, а по-скоро системен дефект в начина, по който дружествата калкулират и разпределят разходите за общите части на сградите.
Мартин Костов: „Сградата на практика представлява една обща абонатна станция. Топлофикация подава енергия към сградата, след което тя се разпределя между отделните потребители вътре.“
Той подчертава, че при наличие на технически загуби във вътрешната мрежа, доставчикът на услугата няма абсолютно никакъв финансов стимул да предприеме действия за отстраняването им.
Мартин Костов: „Ако обаче има загуби в самата инсталация, дружеството няма особен стимул да предприеме действия за отстраняването им, тъй като то получава заплащане за цялата подадена към сградата енергия.“
Често се стига до абсурдни ситуации, в които на абонатите се начисляват непосилни суми за сградна инсталация, просто защото изчислителните методи не могат да установят коректно кой точно радиатор е потребил съответното количество топлина. Експертите съветват гражданите да подават официални жалби до самото дружество, а при липса на адекватна реакция – да търсят правата си пред магистратите.
Мартин Костов: „Ако това не доведе до резултат, следващата стъпка е съдебно оспорване на начислените суми, при което дружеството трябва да докаже, че те са дължими.“
Юридическата практика показва, че при влизане в съдебна зала тежестта на доказване пада върху монополиста, който често изпитва сериозни трудности да защити начислените "кухи" суми за сградна инсталация пред съда.
