Щъркелът Дончо отново долетя в село Подкрепа като символ на пролетта.
Щъркелите са едни от най-известните прелетни птици, чието ежегодно пътуване на юг през зимата и завръщане на север през пролетта е видим знак за смяната на сезоните. Тази сложна поведенческа адаптация е резултат от еволюционен процес, насочен към оптимално използване на ресурсите и оцеляване на вида в променящи се климатични условия.
Основната движеща сила зад миграцията на щъркелите е осигуряването на достатъчно храна. Белите щъркели (Ciconia ciconia), които са най-разпространени в Европа, са месоядни птици. Тяхната диета включва едри насекоми (скакалци, бръмбари), земноводни (жаби), малки влечуги (гущери) и гризачи (мишки, полевки). През зимата в умерените климатични зони, където те се размножават, тези хранителни източници стават изключително оскъдни или напълно недостъпни. Ниските температури, замръзналите водоеми и снежната покривка правят лова невъзможен. Макар че щъркелите могат да понасят известно студено време, липсата на храна е критична за тяхното оцеляване.
Следователно, отлитането към по-топлите южни райони, предимно в Субсахарска Африка, гарантира постоянен и изобилен запас от храна през цялата година, което им позволява да оцелеят и да натрупат енергия.
