Институтът за българската диаспора към УниБИТ поставя фокус върху паметта и идентичността зад граница и представи резултатите от своя проект, посветен на 155 години от учредяването на Българската екзархия и 80 години автокефалия. Това съобщиха от УниБИТ.
На 27 март 2025 г. в Централен военен клуб бе поставено началото на инициатива със стратегическо и духовно значение – откриването на Института за българската диаспора и културното наследство зад граница към Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Събитието събра учени, общественици и представители на държавните институции и се превърна в публична декларация за отговорност към историческата памет и към съдбата на българските общности по света.
Откриването бе съпътствано от представянето на Алманах, сборник с доклади от научна конференция, юбилеен брой на вестник „За буквите – О писменехь“ и постерна изложба – издания, подготвени в рамките на националната програма „Духовност българска – 155 години от учредяването на Българската екзархия и 80 години автокефалия“, финансирана от Министерството на културата. Тази програма насочи вниманието към исторически събития с фундаментално значение за българската духовна независимост, сред които създаването на Българска екзархия – институция, превърнала се в символ на културно и църковно самоопределение.
Историческата ретроспекция не бе само юбилеен жест. Чрез нея бе очертана ценностната и институционалната рамка, през която да бъде осмисляна съвременната българска диаспора като носител на националното културно и духовно наследство зад граница. За общностите извън пределите на страната църковните, образователните и културните институции често са онези устойчиви ядра, около които се съхраняват езикът, традицията и историческата памет, – каза проф. Боряна Бужашка – директор на Института. Именно затова научното им изследване е не само академична задача, а въпрос на национална устойчивост.
В своето слово проф. Стоян Денчев подчерта приоритетното място, което връзките с българската диаспора заемат в стратегическата визия на УниБИТ, като открои усилията на ректорското ръководство и академичния състав на висшето училище в това епохално дело.
Директорът на Института проф. д-р Боряна Бужашка формулира неговата мисия с яснота и концептуална дълбочина: да изследва, съхранява и популяризира българското културно и духовно наследство зад граница, както и да анализира ролята на българските общности в процесите на съхраняване на идентичността и паметта.
Тази мисия поставя Института в пресечната точка между документалната наука, културната политика и обществената отговорност. Паметта тук се мисли не като статичен архив, а като динамичен процес на предаване и осмисляне. Идентичността не е даденост, а резултат от постоянни усилия за съхранение, адаптация и диалог с различни културни среди. В условията на глобална мобилност и миграционни процеси тази задача придобива особена актуалност. С тези думи проф. Венцислав Велев – зам.-директор на Института, представи дейността и реализираните проекти към момента.
Присъствието на държавни представители и интелектуалния елит при откриването на Института, сред които и президентът на Република България (2002–2012 г.) Георги Първанов, подчерта общественото значение на инициативата. В изказванията бе акцентирано върху необходимостта изследването на българското минало да бъде насочено към създаване на устойчиви стратегически механизми за запазване на националната идентичност на българите зад граница.
Създаването на Института за българската диаспора и културното наследство зад граница бележи нов етап в системното научно изследване на българските общности по света. Чрез своите изследвания, публикации и партньорства той ще допринася както за развитието на научното познание, така и за укрепването на духовната връзка между България и българите извън нейните граници.
Институтът към УниБИТ е израз на съзнанието, че паметта е основа на идентичността, а идентичността – условие за бъдеще. В този смисъл неговото създаване е акт на отговорност към българската културна цялост и към онези наши сънародници, които, макар и далеч от родината, продължават да носят България в езика, вярата и историческата си памет – послание, с което д-р Наталия Михалевска – зам.-министър на образованието и науката се обърна към всички присъстващи.
В по-широк смисъл тази инициатива утвърждава разбирането, че националната общност не се изчерпва с територията на държавата. Тя съществува като културна и духовна мрежа, поддържана от езика, историческата памет и споделените ценности. Когато науката поема ангажимента да изследва и съхранява тези връзки, тя се превръща в гарант за приемствеността между поколенията.
