По искане на танцьорката Саломия, подучена от майка ѝ Иродиада, цар Ирод Антипа заповядал да убият Йоан, държан в затвор заради изобличенията си срещу поведението на владетеля. Тогава Йоановите ученици отишли, взели тялото му и го погребали. Но паметта за свети Йоан Предтеча се запазила и учението му за искрено покаяние и промяна на живота според Божия закон продължило да се разпространява.
Святата му личност била на голяма почит в Църквата, почитали и неговите свети мощи.Според преданието отсечената глава била заровена някъде от служителите в двореца. Една от ученичките на Иисус Христос, Йоана, жена на Иродовия домакин Хуза, знаела това място. С нейна помощ главата била погребана на Елеонската планина, а през IV век била открита и съхранявана като свещена ценност.В следващите векове заради нападения над Йерусалим от перси и араби светинята е загубена и е намерена през VIII век,отнесена е в град Емеса (днес Хомс в Западна Сирия), а оттам – в Цариград. При кръстоносните походи е отнесена на запад.
Цар Ирод не е знаел нищо за това и като чул за Иисуса, какви велики чудеса прави, много се уплашил и казал: "Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите". Минали много години. Това имение било купено от един благочестив човек на име Инокентий, който пожелал да построи там църква. Когато започнали да копаят земята из основи, намерили светата глава. По чудесата, които ставали на това място, и по Божие откровение Инокентий узнал, че у него е главата на
великия пророк и кръстител Господен. Той я пазел у себе си като най-ценна светиня. Това било първото намиране на главата на Предтеча.
Преди смъртта си Инокентий като видял, че навсякъде върлуват езичници, и като желаел да запази от поругание светата глава, пак я скрил в същото място, където я бил намерил.
Вече в царуването на Константин Велики, когато възтържествувала в света християнската вяра, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране. Като се връщали в отечеството си, те срещнали един беден човек, грънчар, и му поверили своя товар, като се отегчавали сами да го носят. На грънчаря се явил Предтеча и му заповядал да се оттегли от своите спътници. Той донесъл у дома си, в град Емеса, светата глава и оттогава домът му бил благословен с изобилие и всякаква благодат. Пред смъртта си грънчарят открил на своята сестра тайната, като й завещал да пази свято скъпоценната глава на Предтеча и след себе си да я завещае на най-достойния от рода.
С течение на времето светата глава някак си попаднала в ръцете на един
човек, изпаднал в заблудата на арианската ерес. Принуден да остави жилището си, той скрил в земята главата на Предтеча. На същото място бил издигнат манастир и дълго време никой нищо не знаел за съкровището, скрито в земята, докато в половината на V век благочестивият архимандрит Маркел узнал за
него чрез явяване на самия Предтеча. По повеля на император Маркиан
главата била пренесена от Емеса в Халкидон, а после – в Цариград.
