Служебното правителство не бива да се захваща с дълбоки реформи, защото по своята същност и поради краткия си мандат то няма времевия хоризонт за продължителни и устойчиви промени. Това заяви бившият лидер на СДС и министър-председател от 8 ноември 1991 до 30 декември 1992 г. Филип Димитров в ефира на БТВ.
По думите му Конституцията дава широки правомощия на служебния кабинет - той "може да направи всичко", включително стратегически решения. "По силата на здравия разум" обаче едно правителство с живот от два-три месеца не може да провежда дългосрочни реформи. Според Димитров подобни действия често се превръщат в пиар акции, а управлението изисква време, компромиси и търсене на съгласие.
държавният глава го назначава и носи политическата отговорност за него. Той отбеляза, че в състава има "общоприемливи министри", но и фигури с ясно изразена политическа тенденция на ключови позиции, което предполага определена посока на действие.
Димитров коментира и казуса с назначаването и бързата оставка на вицепремиер, отговарящ за честността на изборите. Според него при подобни високи държавни постове дори "най-малките петънца" в биографията трябва да се отчитат. "В Европа за много по-дребни неща хора не се кандидатират или подават оставки", заяви той.
По темата за купуването на гласове Димитров посочи, че проблемът не е уникален за България и съществува във всички демокрации. Според него обаче постоянното внушение, че изборите са нечестни, подкопава доверието и демотивира избирателите.
Той обърна внимание и на ниската избирателна активност, но подчерта, че непрекъснатото говорене за манипулации и нарушения допринася за недоверието. По думите му демокрацията не е съвършена система, но "няма по-добра от нея", а търсенето на абсолютна чистота в изборния процес може да доведе до изкривявания.
Бившият премиер изрази критика и към преференциалното гласуване, което според него дава възможност на малки групи да разместят листите и да влияят върху крайния резултат. Той го определи като "демагогска измислица", която създава повече проблеми, отколкото решава.
Филип Димитров коментира и последните изменения в Конституцията, свързани с ограничаването на избора на президента при назначаването на служебен премиер и с продължаването на работата на парламента. Според него целта е била да се подчертае парламентарният характер на държавата, но избраният подход е бил "крив" и е можел да бъде реализиран по друг начин.
Той посочи, че промените са допустими от правна гледна точка, но още при приемането им е било ясно, че няма да донесат особена полза.
В заключение Димитров подчерта, че властта винаги носи риска от неправилни решения, но именно затова изборите са механизмът, чрез който обществото коригира посоката. "Най-големият враг на доброто е съвършенството", обобщи бившият министър-председател.
