Днес, 18 февруари, православният свят отдава почит на една от най-мащабните фигури в християнската история – Свети Лъв I Велики, папа Римски. Известен като "папата, който спря хуните", той остава в историята не само като духовен водач, но и като държавникът, запълнил вакуума на властта при разпада на Римската империя.
Дипломация срещу варварствотоНай-известният момент от живота на Свети Лъв е срещата му с Атила – "Бичът Божи", през 452 година. Когато хунските орди помитат северна Италия и пътят към Рим е открит, императорът и генералите са безсилни. Тогава Лъв I предприема безпрецедентен ход – излиза невъоръжен, придружен само от сенатори, за да преговаря с най-страшния завоевател на епохата.
Макар църковните предания да разказват за видение на въоръжен ангел, което уплашило Атила, историческият анализ сочи брилянтен дипломатически усет. Папата успява да използва изтощението на хунската армия, върлуващите епидемии и суеверията на вожда, за да договори оттеглянето му – успех, който армията не успява да постигне.
Три години по-късно, през 455 година, Лъв отново е единствената преграда пред разрушението. Когато вандалите на крал Гензерих обсаждат Рим, папата договаря условията на капитулацията: градът ще бъде ограбен, но няма да бъде опожарен, а населението няма да бъде избито.
Архитектът на православиетоОсвен политически лидер, Лъв Велики е и теологичен стълб. В период на остри религиозни спорове, той написва прочутия "Томос" (писмо) до Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.).
С този документ той формулира догмата, която православни и католици изповядват и до днес – че в личността на Христос съществуват неразделно и неслитно две природи: истински Бог и истински човек. Тази позиция спасява църквата от ереста на монофизитството и утвърждава православното учение векове преди разкола между Изтока и Запада.
Наследството на "Великия"Лъв I е първият папа, получил титлата "Велики". Неговото управление (440–461 г.) показва за първи път, че в отсъствието на светска власт, църквата може да поеме ролята на защитник на обществото. Той умира през 461 година, оставяйки след себе си институция, която ще доминира Европа през следващото хилядолетие.
