На 14 февруари съвпадат три празника - църковният празник Успение на свети Кирил Славянобългарски, както и празникът по стар стил на свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, а също и празникът на свети Валентин, познат и като Деня на влюбените по католическия календар.
Всеки може да избере кой от тях да почете.
Денят на лозаря - Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на свети мъченик Трифон според църковния календар тогава.
Трифон Зарезан е един от най-обичаните празници в българския народен календар. Това е денят на лозаря и виното, бележещ символичната граница между отиващата си зима и пробуждането на природата за нов живот.
Това е денят, в който лозата се събужда, годината започва наново, а хората си припомнят една от най-старите си връзки – тази с плодородието, виното и общността. Трифон Зарезан е шумен и обреден, трудов и весел, дълбоко вкоренен в земята и в човешката памет.
В християнската традиция Трифон Зарезан е посветен на свети мъченик Трифон, живял през III век и загинал заради отказа си да се отрече от християнската вяра.
Църквата почита светеца на 1 февруари по новия календар, а в общности, следващи стария юлиански стил – на 14 февруари. Именно това календарно разминаване превръща празника в своеобразен мост между официалната църковна традиция и живия народен обичай.
Но зад житието на мъченика стои нещо още по-древно – усещането за преход. Трифоновден бележи символичната граница между зимата и пролетта, между покоя и труда. Неслучайно празникът е свързан именно с лозята – растения, които изискват търпение, грижа и вяра в бъдещето.
Етнографите отдавна посочват, че в Трифон Зарезан ясно личат следите на тракийските култове към Дионис – богът на виното, плодородието и екстаза. Още в древността лозата и виното били свещени, а техният опияняващ ефект се възприемал като форма на общуване с божественото.
С християнизацията на българските земи тези вярвания не изчезват, а се преливат в нов образ – този на Свети Трифон. Макар в житието му да не се споменава лозарство, народното въображение го превръща в покровител на лозарите, винарите, кръчмарите и всички, чийто труд е свързан с плодородието и веселието.
Една от най-популярните легенди, свързани с празника, разказва как Трифон, който в някои версии е брат на Богородица, се подиграва на Светата майка, докато тя носи младенеца към храма. Като наказание или поради собствената си невъздържаност той отрязва носа си, докато подрязва лозето.
Тази история, разказвана с усмивка, обяснява и множеството народни имена на празника – Трифун Чипия, Трифон Пияница, Зарезановден. В нея се срещат моралната поука, народният хумор и едно фино напомняне за границата между веселието и прекаляването.
Сърцето на празника е обичаят „зарязване“ – символичното подрязване на лозята. Това е строго мъжки ритуал, изпълнен с точни действия и благословии. Рано сутринта стопаните тръгват към лозята, носейки хляб, пълнена кокошка, туршия и бъклица с вино – всичко, приготвено от жените в дома.
С косер, наточен още от предната вечер, мъжът отрязва по три пръчки от три корена, прекръства се и полива лозата с вино или светена вода. Думите, изречени в този момент, не са просто пожелания – те са заклинания за берекет, наследени от поколения.
След зарязването лозарите се събират на обща трапеза, където се избира „цар на лозята“. Това обикновено е уважаван, щедър човек, чиято фигура символизира благополучието на цялата общност. Окичен с венци от лозови пръчки, той бива носен или теглен до селото, а по пътя хората го посрещат с вино и благословии.
Ролята на царя не е само почетна – тя е и отговорност. Вярва се, че ако годината под негово „царуване“ е плодородна, изборът е бил правилен.
Празникът не минава без музика и танци. Зарезанското хоро, играно на лозето, по пътя и на мегдана, има ритуален смисъл – чрез него се „обиграва“ пространството и се привлича плодородието. Мъжете играят с лозови пръчки в пояса, с бъклица в ръка, понякога дори боси – жест, който напомня за древни обредни практики.
Днес Трифон Зарезан продължава да се празнува шумно – и в селата, и в градовете, и в модерните винарни. Макар формите да се променят, смисълът остава - уважение към труда, към земята и към споделената радост.
В деня на Свети Трифон не се мери колко е изпито, а колко е споделено. Защото лозата ражда не само грозде – тя ражда истории, традиции и усещането, че принадлежим към нещо по-голямо от нас самите.
Селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят, след което избират някой добър стопанин за "цар на лозята".
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва Успение на свети Кирил Славянобългарски, който заедно със своя брат Методий, създаде славянската азбука и преведе свещените книги на православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г., като поклонението пред тленните му останки в църквата "Свети Климент Римски" е всяка година на 24 май.
Празникът 14 февруари, посветен на католическия светец Валентин, започва да се чества през XIV век в католическите страни.
Влюбените изразяват чувствата си един към друг, изпращат си картички и бонбони във формата на сърце, подаряват се и цветя.
