Работи или не е ефективна зоната за ограничаване на отоплението с дърва и въглища в София.
Ивайло Хлебаров прави равносметка на ефекта от първата година от въвеждането на зоната за битово отопление и доколко тя постига основната си цел – по-чист въздух и по-малко здравни рискове.
Основната цел на зоната с ниски емисии от битово отопление е да намали замърсяването на въздуха и вредите за здравето с поетапно ограничаване на използването на дърва и въглища.Въведена е от 1 януари 2025 г. в 9 централни района на столицата, с планирано разширяване в целия град от началото на 2029 г.
Зоната с ниски емисии от битово отопление обхваща под 9% или 2800 домакинства, които използват твърдо гориво в София, а основните източници на замърсяване остават извън обхвата на зоната, а контролът е практически неприложим.
“Много малък процент от домакинствата, които използват дърва или въглища бяха ограничени с тази мярка. Основните райони на София, които замърсяват, са в периферията на града”, посочи пред БНР Хлебаров.
Според него е нужен ясен механизъм за установяване на нарушителите, връчване и събиране на глобите. Освен това регулациите са насочени към горивото, а не към отоплителните уреди - ключов структурен дефект.“Според данните, които имаме към момента публично, няма нито една официална проверка, установен нарушител и наложени санкции.
Също така, ако случайно има, този нарушител би ще изчака около 6 месеца, докато си плати глобата, тъй като режимът за установяване и налагане на глоба е дълъг и тежък”, коментира Хлебаров. В същото време програмите за подмяна на уреди напредват, но не са достатъчни без ефективна забрана и ясен контрол.
