В България се губят над 614 млн. кг храна годишно по веригата, като 43% от нея идва от домакинствата.
Разхищението на храна е феномен, познат в целия свят, най-вече в консуматорското общество това явно е дефект. Нарастват обемите на хладилниците, които се продават. Празен хладилник ще оставите ли вкъщи? Така ще се разваля част от храната и ще бъде хвърляна", коментира екологът Асен Ненов в студиото на "България сутрин".
С неразумното пазаруване и разпределение на храната хвърляме част от парите си. Изчисленията показват, че всеки българин изхвърля като храна 300 евро на година. Годишно България губи 9 млрд. евро, изтъкна Ненов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Храна се изхвърля и в по-бедните страни, изтъкна той. Причината - хората демонстрират, че не са толкова бедни и оставят храна в чинията си.
Изхвърлянето на храна започна още с купуването ѝ.
"Отиваме в магазина и не сме защитени от себе си дори. Някои неща сме ги запомнили и автоматично ги взимаме - имаме желание срещу нужда. Има правило - никога да не ходим да пазаруваме гладни. Ще купим повече неща, които няма да са ни нужни - захар, мазнина, солено, а имаме нужда от ориз, леща, хляб", даде пример екологът.
Изхвърля се и храна, която реално би могла да бъда консумирана, но се счита за негодна. Това се случва, тъй като хората често не правят разлика между "срок на годност" и "най-добър до".
"Срок на годност" означава, че след изтичането продуктът може да бъде опасен за здравето - като млечни, яйца, риба, месо. Когато на млякото пише дата - ориентираме се дали може да се яде след нея. Няма да се развали на втория ден след изтичане на срока", каза Асен Ненов.
Когато на етикета пише "най-добър до" - това означава, че до тази дата продуктът има най-добрите качества. След нея отново е годен за консумация и сами трябва да преценим дали да го консумираме.
