Акад. Иван Гранитски
В чудно време живеем. Цяла година вече откакто президентът Доналд Тръмп подгони европейските соросоидни шайки, които са на път да заведат Европа до ръба на моралната пропаст и разруха. А нашите извънредно политкоректни и либерално-разпасани политически гризетки, продължават от сутрин до здрач да тръбят, че не било демократично САЩ да дават оценки за политически процеси в обединена Европа. Правят се на слепи и глухи за по-мъдрата и премерена позиция на страни като Унгария, Полша, Чехия и Словакия и подбутват нашенския политически псевдоелит да крачи бодро след разрушителните съвети и примери на урсулите и макроните. Те са слепи и глухи, но многоглаголиви и фалцетните им прикряквания задръстват медийното и общественото пространство.
Цели две поколения млади българи са атакувани по най-циничен и брутален начин с фалшива и манипулирана информация, за да бъде промито съзнанието им. Многократно през последните години бяха публикувани тлъстите траншове, които получават най-изявените нови ибрикчии и олани, които подобострастно и с неудържим плам обслужват новите си геополитически господари. Излишно е да напомняме, че умнокрасивите политкоректни кокони безспирно дрънкат за европейски и евроатлантически ценности, за демокрация, просперитет и свободно движение на хора, идеи и капитали. Освен това, заклеймяват всеки, който не мисли като тях политкоректно като тоталитарист.
Забранено е да се пита политкоректно ли е да се убиват невинни хора в цяла Европа от така наречените, уж, мирни и извънредно благородни мигранти, и всеки ден да има изнасилвания на бели жени и пр. и пр. А когато някоя медия се опита да го огласи бива заклеймена, че не е демократична. При десетките случаи на масови убийства с автобуси и камиони, които прегазват минувачи на коледни базари и други събития, в Западна Европа, урсулите и макроните и техните блюдолизци тръбят:
„Ние сме с вас!“ И полагат цветенца и меченца на лобните места. Жертвите нямат никакви права, а убийците са политкоректно защитени и едва ли не оправдани. Злото не се бори с цветенца и меченца. Нож трябва да играе, нож, както пише в едно свое писмо до Панайот Хитов апостолът на българската национална революция Васил Левски.
Цели планини от факти, които избождат очите (както би казал Христо Ботев) можем да приведем и от нашенската родна българска действителност и от изповядващите възвишените евроатлантически ценности европейци. Но, това ще оставим на бъдещите неполиткоректни изследователи и историци, които ще имат за задача да служат на истината, а не на манипулацията и циничните подмени.
Очевидно вече можем да говорим за повсеместно господство на демократичния тоталитаризъм, или тоталитарна демокрация. На пръв поглед това е оксиморон, но в действителност е самата реалност. Някои от големите медии имат забранителни списъци, кой може да се кани и кой не може да се кани, за да не би да изпусне някоя неполиткоректна фраза, която би разгневила фанфароните – брюкселски чиновници, блюстители и закрилници на евроатлантическите ценности.
Спомняме си за един стих на Цветан Марангозов, в който се казва:
Нощем
българинът се събужда
в мен
и троши с тояга
главите на
другомислещите
Тръбачите на политкоректните цинизми оцапаха общественото пространство с нескончаемите си ламентации и поплаци, че българското образование трябва да се освободи от всичко, което говори за национално и патриотично. Тези уж демократични люде се пазят като дявол от тамян да произнесат думи като: родно огнище, бащина стряха, майчин език, татковина, Родина, Отечество и пр. пр. Ще ни трябват десетки години да поправим поразиите и безчинствата, които те сториха в образователните програми за средното и основното образование, особено по отношение на литературата и отечествената история. Ако в началото на т.нар демократичен преход съществуваха над 9 000 обществени библиотеки (регионални, градски, селски, читалищни, ведомствени), сега действат не повече от 1800, включително читалищните библиотеки. Бяха унищожени стотици училищни библиотечни фондове с велзевулския претекст, че се извършва идеологическо прочистване на литературата.
Отечествената българска литература е поставена в неравностойно положение спрямо преводната литература. Мизерните средства, които се отделят за закупуване на нови заглавия и се отпускат от дъжд на вятър от Министерството на културата, запълват библиотечните фондове предимно с жълта преводна литература с ниски художествени качества. Книга на български поет (класик или съвременен автор) не може да стигне до повече от трийсетина библиотеки (главно регионалните).
В същото положение са и художествените галерии и за тях почти не се отпускат средства за закупуване на творби от съвременни български скулптори и живописци. Следователно талантливите творби на съвременни наши майстори на пластическото изкуство отиват предимно в частни колекции, и твърде често в чужбина. След две-три десетилетия ще се окаже, че българското общество ще знае много малко за талантливите си художници, тъй като в галериите тяхното присъствие ще бъде съвсем бедно.
За всички тези зловещи тенденции печална заслуга имат юродивите либералстващи секти, които с ибрикчийски плам и гьотверенски устрем, щедро финансирани от подривни в духовния смисъл на думата чужди НПО-та необезпокоявано действат през последните десетилетия в клетото Отечество.
А т. нар. политически елит (с малко изключения) гузно мълчи.
Мълчи, слушка и папка.
