„Днес е магнитна буря, затова ме цепи главата.“ Това изречение звучи по-български дори от прогнозата за времето. Според социологически проучвания повече от една трета от хората са убедени, че капризите на Слънцето влияят пряко на здравето им – и то не с добро. Но какво всъщност стои зад тези космически „атаки“ и докъде стигат научните доказателства?
Историята започва на 150 милиона километра от нас. Слънцето непрекъснато губи маса – всяка секунда в Космоса отлитат около един милион тона плазма. Този поток, наречен слънчев вятър, не спира никога. В короната на Слънцето температурите стигат до 3 милиона келвина – загадка, която и днес няма окончателно обяснение. Именно тази свръхенергия прави възможно „космическото време“, от което зависи спокойствието на цялата Слънчева система, съобщава ИТАР-ТАСС.
Земята има късмет. Тя разполага с магнитно поле – невидим щит, роден преди повече от 4 милиарда години. Благодарение на него не сме споделили съдбата на Марс, чиято атмосфера вероятно е била „издухана“ именно от слънчевия вятър. Магнитното поле на нашата планета се ражда дълбоко под краката ни – във външното ядро, където разтопено желязо и никел се движат непрекъснато, създавайки гигантски електрически токове. Резултатът: Земята е огромен магнит с два полюса.
Проблемите започват, когато Слънцето реши да „изплюе“ нещо повече от обикновен вятър. Короналните изхвърляния на маса представляват гигантски облаци плазма – понякога с маса от милиарди тонове, които се движат със стотици, а понякога и хиляди километри в секунда. Ако такъв облак се насочи към Земята, магнитосферата се деформира, натрупва енергия, а после буквално „се къса“. Така се ражда магнитната буря.
Красивата страна на това космическо насилие са полярните сияния. Заредените частици навлизат през полюсите и карат атмосферата да светне. По-малко романтичната – геомагнитните смущения, които могат да влияят на навигацията, електропреносните мрежи и спътниците.
Слънцето обаче не е хаотично. То живее на цикли. Най-известният е 11-годишният цикъл на Швабе, при който активността се покачва, слънчевите петна се множат, а бурите зачестяват. През 2019 г. започна 25-ият такъв цикъл, а 2024 г. се оказа неговият максимум – затова и магнитните бури бяха толкова чести. Пълният „танц“ на магнитните полюси на Слънцето трае около 22 години – т.нар. цикъл на Хейл, който допълнително усложнява прогнозите.
„Разписание“ на магнитните бури за месеци напред няма и няма как да има. Както обяснява Артём Абунин, директор на Институт по земен магнетизъм, ионосфера и разпространение на радиовълните, учените могат да прогнозират със сигурност само няколко дни напред. Изключение правят короналните дупки – устойчиви „отворени“ зони на Слънцето, които могат да ни обстрелват с плазма на всеки 27 дни, докато не изчезнат.
Силата на бурите се измерва с Kp-индекса – от 0 (пълен магнитен покой) до 9 (екстремна буря). От 1932 г. насам са регистрирани едва 24 бури с максимална стойност. Най-страшната остава легендарното „събитие на Керингтън“ от 1859 г., кръстено на Ричард Кэррингтон. Тогава телеграфи са горели, компаси са полудявали, а полярно сияние е било видимо дори в Карибите.
И тук идва големият въпрос: а ние? Болят ли ни главите заради Слънцето? Интернет е пълен с диагнози – от безсъние и тахикардия до припадъци. Научната общност обаче е далеч по-предпазлива. Изследвания има много, резултатите са противоречиви, а категорично доказателство за пряка връзка между магнитните бури и здравословните проблеми – няма. Част от учените подозират, че става дума за комбинация от стрес, внушение и индивидуална чувствителност.
С други думи: магнитните бури са реални, мощни и понякога опасни – но повече за техниката, отколкото за човешкия организъм. Слънцето може да изключи спътник, да обърка GPS-а и да оцвети небето в зелено и лилаво. Дали обаче е виновно за всяко главоболие? Там науката все още вдига рамене.
Едно е сигурно: когато следващия път чуете „Очаква се магнитна буря“, може да погледнете към небето с любопитство, а не със страх. Космосът си върши работата. А ние – просто сме част от тази история.
