Над 4 милиона мигранти от трети страни са пристигнали на територията на Европейския съюз само в рамките на година, като 1% от тях са дошли в България. Страната ни обаче заема едно от челните места по брой непридружени деца, потърсили убежище – 2600. В същото време общността са напуснали 1,5 млн. европейци, посочи Нова.
На практика за една година в Европейския съюз са влезли толкова на брой мигранти, колкото е населението на Хърватия. Всеки четвърти от тях е избрал Испания, а други 900 хиляди души са се отправили към Германия. Пристигналите у нас са близо 44 хиляди. Данните са последните, които Евростат обобщава по темата. Отново според тях, най-слаб мигрантският интерес е бил към Словакия.
Що се отнася до миграцията вътре в Европейския съюз – между различните държави членки, 1,5 млн. души са сменили държавата си с друга от общността. Още толкова са и тези, които са я напуснали. Най-желани дестинации са Германия и Испания, като именно техните граждани са и тези, които най-масово напускат Европейския съюз. Преместилите се у нас граждани на други държави членки пък са 13 хиляди.
98% от населяващите нашата страна са български граждани. Процент и половина са гражданите на трети страни, а гражданите на други държави от ЕС са половин процент. Полша е държавата с най-голям дял местни граждани, всеки пети в Малта е гражданин на трета държава, а най-голям процент граждани на друга държава членка има Люксембург – над една трета от населението.
Разрешение да останат на територията на ЕС през последната година са получили най-много украинци – 300 хиляди души, както и близо 200 хиляди индийци и толкова мароканци. Всяко трето разрешение за пребиваване в Европа е издадено с цел работа, но у нас процентът е значително по-висок. Близо половината от разрешенията тук са такива, а „Синя карта”, която се дава за висококвалифицирана заетост в България, имат 628 лица.
Втората по честота причина е присъединяване към семейството – тук разлика в процента между нашата и останалите страни няма. Следва образованието, което пък е било целта в 12% от случаите у нас.
На първа инстанция близо половината от молбите за предоставяне на убежище в ЕС са били отхвърлени. В България процентът е 38. В останалите случаи сме предоставили предимно субсидирана закрила – тя се дава, когато връщането в родината е опасно, но лицето не отговаря на условията за бежански статут. Такива разрешения сме издали в под 1% от казусите. В ЕС са предоставили по равно и от двете, а 9% от мигрантите са били обект на хуманитарна закрила. Над половината от получилите убежище само на първа инстанция са граждани на Сирия, Афганистан и Венецуела.
В България са пристигнали и 2600 непридружени деца, което я нарежда на едно от челните места по брой непълнолетни, имигрирали без родител.
На 124 хиляди души е бил отказан достъп до територия на ЕС, като при 5% от тях това се е случило в България. 57% от опиталите се да влязат, са го направили по земя, а 40% – по въздух. Най-многото откази са от Полша, а най-често връщани са били граждани на Украйна.
У нас са открити и 15 хиляди нелегално пребиваващи, а върнати обратно в родината им – 935 души. Най-голяма част от нелегално пребиваващите в цялата общност са били сирийци, а държавите, върнали най-много мигранти, са Германия и Франция.
