Към началото на 2026 г. България се озова в уникална и тревожна позиция: според наскоро публикувани официални данни от Министерството на правосъдието, страната се е превърнала в лидер в Европейския съюз по брой компании с руско участие, над 13 000 (включително 7300 със 100% руски капитал и 5700 с 40% или повече). Това е повече от Чехия, Германия или Италия. Този факт е забележителен сам по себе си. Но той става наистина значим, когато се разглежда не изолирано, а във връзка с инфраструктурната и енергийна роля на България в региона. Това пише в свой анализ независимата руска медия "Новая газета"*.
Държавата не знае колко земеделски земи са на руски фирми
ЗависимостИкономическо присъствие, транзит, логистика и енергетика – в конвенционалния анализ тези теми съществуват паралелно. В действителност те образуват единна тъкан на влияние, в която бизнесът осигурява подкрепа, инфраструктурата създава зависимост, а политическата реторика обяснява защо тази зависимост е уж неизбежна.
През 2025 г. в България са регистрирани 192 нови компании с руско участие. В сравнение с предишни години това изглежда като намаляване, но по същество процесът продължава. Руският бизнес не се свива, не напуска, не се свежда до символично ниво.
Според данни на Националната агенция по вписванията, представени в отговор на парламентарен въпрос от Мартин Димитров, депутат от ПП-ДБ, съставът на новите компании е следният: 150 фирми с едноличен собственик, руско физическо или юридическо лице; 38 дружества с ограничена отговорност, където руското дялово участие надвишава 40%; и четири компании с разкрит руски бенефициент.
Руснаците все по-тревожни и в депресия, властите с неадекватно обяснение
Това не е сива икономика или пряко заобикаляне на санкции. Това е правно коректно, формално прозрачно присъствие, напълно съответстващо на българското законодателство. Възниква обаче ключово предупреждение: българският търговски регистър регистрира само дела на собственост, който законът изисква да бъде разкрит.
Бивши български военни действат активно за Путин и срещу НАТО: Имена и примери от украински доклад
Участието на руснаци в акционерни дружества – с изключение на едноличната собственост – остава до голяма степен извън публичното пространство. Държавата вижда само фрагмент от пълната картина, а не цялостна такава, коментира още Генадий Габриелян, кореспондент на изданието на Балканите.
Защо България?Висш американски военен към Европа: Спрете да хленчите, Русия е във война с вас
Сравнението с други страни от ЕС подчертава една аномалия. Според Moody's, в Чехия, чиято икономика е почти три пъти по-голяма от българската, има 12 500 регистрирани компании с руско участие; в Германия - малко над 5000; в Латвия - около 3500; и в Италия - около 2600.
България е пред останалите. Тя не е най-голямата икономика, не е финансов център на Европа, не е ключов пазар. Въпреки това, тя е удобна юрисдикция, където икономическото присъствие може да съществува без сериозно политическо тълкуване.
В същото време бизнесът е само първото ниво. Икономическото присъствие придобива различно значение, когато се свързва с инфраструктурата. Компаниите могат да бъдат продавани, затваряни или пререгистрирани. Тръбопроводи, транзитни хъбове и енергийни маршрути - не.
Докато стотици компании с руско участие продължават да бъдат регистрирани в България, Москва все по-често говори на Европа с езика на енергетиката "няма алтернатива". И въпреки че публичните изявления не винаги посочват конкретни държави, тази реторика неизбежно се основава на съществуващата инфраструктурна реалност – предимно там, където се пресичат бизнесът, транзитът и политиката.
Хибридно-енергийна реторикаИменно в този контекст трябва да се разбира интервюто на руския външен министър Сергей Лавров за турския телевизионен канал TGRT и вестник "Турция" от 29 януари 2026 г. Макар че не споменава директно България, интервюто е показателно: енергийните аргументи на Москва започват да функционират като политическо послание към страните, чиято роля в транзита ги прави особено уязвими.
Установиха 46 000 фирми с руска връзка, 21% са в България: Проучване на Moody's
Сергей Лавров не споменава директно България - това е важно да се отбележи. Вместо това той последователно конструира специфичен енергиен сценарий, в който Европейският съюз е обвинен в отхвърляне на руската енергия "на всяка цена". Подчертава се, че изоставянето на тръбопроводния газ води до зависимост от по-скъпия втечнен природен газ (LNG) и се поставя под въпрос обосновката на политиката на ЕС за пълно премахване на руския петрол и газ до 2027 г.
Вътрешните борби в НАТО отслабиха способността му да възпира Русия
Съществуващата енергийна инфраструктура, включително газопроводът "Турски поток", се представя като стабилен и защитим маршрут, докато в действителност тя е инфраструктурен инструмент за Кремъл, позволяващ му да трансформира доставките на газ от търговски въпрос в лост за политически натиск върху транзитните страни и ЕС, налагайки им логика на зависимост под заплахата от енергийна нестабилност.
Лавров не формулира конкретни тези за отделните страни от ЕС и какво е значението за руския газ за тях, за да не се окаже, че руското синьо гориво съвсем не е незаменимо. Той предлага универсален наратив - Европа действа срещу собствените си икономически интереси и отказът от руски газ е политическо, а не рационално решение.
Служебният кабинет разреши руски фирми да ремонтират АЕЦ "Козлодуй"
Удобната БългарияИ тук се очертава една цялостна картина. Руският бизнес може да създаде материалната основа, инфраструктурата може да доведе до зависимост, а реториката може да легитимира влиянието. Така че историята на компаниите и интервюто на Лавров не са отделни разкази, а две нива на един и същ процес. България се оказва удобна не защото съзнателно е избрала тази роля, а защото никой не се е опитвал да я измъкне от години.
Край с банковите им сметки: Кипър прекъсва дълбоката си връзка с Русия
Докато икономическото присъствие на Русия в България се разглежда като сбор от отделни компании, а не като структурно явление, страната, според експертите, остава уязвима не само за бизнес, но и за политически натиск. И точно затова въпросът тук не е какво казва Лавров, а защо думите му толкова лесно се вписват в съществуващата реалност, коментира още "Новая газета".
Общоевропейски контекст
Важно е да се отбележи, че българският случай не е изолиран. На ниво Европейски съюз проблемът с поддържането и адаптирането на руското икономическо присъствие в страните от ЕС, въпреки режима на санкции, е систематично разглеждан през последните години.
Както Европейската комисия, така и Европейският парламент многократно са подчертавали в своите документи и резолюции рисковете, свързани със заобикалянето на санкциите чрез национални юрисдикции, използването на компании от ЕС за поддържане на достъп до единния пазар и недостатъчния контрол върху бенефициентните собственици.
Това е структурен проблем в рамките на Съюза, където различията в корпоративните и регистрационните разпоредби създават, според служители на ЕС, слаби звена. В този смисъл въпросът за хилядите компании с руско участие вече не е чисто вътрешен. Той се превръща в европейски.
* "Новая газета" е независимо издание, създадено през 1993 г., което се ръководи от европейски стандарти в журналистическата работа. Главният редактор Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир през 2021 г. Изданието беше основано отчасти с пари от бившия съветски лидер Михаил Горбачов и е едно от най-уважаваните издания в постсъветска Русия от 1993 г. насам. Вестникът беше принуден да затвори на 28 март 2022 г., след като беше издържал да излиза повече от месец в условията на военна цензура, наложена след наредената от руския диктатор Владимир Путин руска инвазия в Украйна. В изтеклите 29 години "Новая газета" публикува разследвания на водещи журналисти, някои от които бяха убити. Сред тях на Юрий Шчекочихин и Анна Политковская. Част от журналистите на Новая газета напуснаха Русия и започнаха да издават електронно издание на име "Новая газета. Европа" от Латвия. Роскомнадзор блокира този уебсайт в Русия. През февруари 2024 г. главният редактор на изданието Алексей Фролов беше задържан с обвинение за изнудване. Главен редактор сега е журналистът Сергей Соколов.
