Писателят Калин Терзийски почина на 55-годишна възраст. Тъжната новина съобщи във Фейсбук профила си неговият брат Светослав Терзийски, който написа: "Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере“.
Писането винаги е било важна част от живота на Калин Терзийски. Паралелно с работата си като психиатър той публикува текстове и участва в литературни проекти.
През 2000 г. оставя бялата престилка и се посвещава изцяло на писането, като работи като сценарист в телевизии и радиа.
През 2006 г. заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов създава литературния клуб „Литература*Диктатура“. В него членува и брат му – писателят Светослав Терзийски.
През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Учредител е и на Асоциация на писателите в България. През 2009 и 2010 г. участва в организирането на популярните публични четения „Зачитане“.
Калин Терзийски е автор на няколко сборника с разкази и три стихосбирки, както и участник в общи проекти на литературния клуб „Литература*Диктатура“, в рамките на който са издадени три книги. През 2010 г. публикува романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева.
В литературната си кариера Терзийски получава редица отличия. Той е носител на „Най-първа награда“ за проза от националния конкурс за хумор „Хасковски Каунь“ в Хасково. Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ – за сборниците с разкази „Има ли кой да ви обича“ и „Любовта на 35-годишната жена“, както и за романите „Алкохол“ и „Лудост“.
Библиографията на Калин Терзийски включва стихосбирките „Сол“, „Нови стихове съвсем в началото“ и „За ползата от позите“, както и редица сборници с разкази, сред които „13 парчета от счупеното време“, „Сурови мисли със странен сос“, „Има ли кой да ви обича“, „Любовта на 35-годишната жена“, „Имен ден за добрия човек“, „Ной дава последни указания на животните“ и „Аскетът в Мола и други разкази“. Автор е и на романите „Алкохол“, „Лудост“, „Войник“ и „Любовта на 45-годишния мъж“, а негови текстове са включвани и в различни литературни сборници.
