Бактерия, която е устойчива на повечето антибиотици, се изолира в лечебни заведения в цялата страна. Най-засегнати са интензивните отделения и урологиите, които поемат голям брой пациенти и тежки случаи. За това сигнализират учени от Центъра по заразни и паразитни болести пред Novini.bg.
Бактерията се нарича Клебсиела пневмония. Щамът е агресивен и е резистентен на повечето антибиотици. Лечението е много трудно, продължително, а понякога, за жалост, е неуспешно. Учените предполагат, че щамът е навлязъл в българските болници от чужбина, тук е намерил благоприятна почва и е изместил почти всички други патогени.
Говорим за вътреболнични инфекции или както е коректно да се казва – инфекции, свързани с медицинското обслужване. Т.е. пациентът постъпва в здравното заведение по друг повод и се заразява с бактерия по време на лечение на другото заболяване. Например – влиза за операция на херния, а се сдобива с бактерия. Вътреболнични инфекции съществуват по цял свят и са неизбежни, но в България не се говори открито за тях. Подозрително малко са и регистрираните случаи, които са отчели здравните власти.
Справка показва, че за първото полугодие на 2025 г. са установени вътреболнични инфекции при около половин процент от преминалите през здравни заведения.
По закон, лечебните заведения са длъжни да докладват тези случаи на РЗИ, а отделно РЗИ трябва да извършват планирани и внезапни проверки в лечебните заведения. Общо извършените проверки през първото полугодие на миналата година са над 2000, а издадените актове за административни нарушения на фона на хилядите проверки – 1.
Например, според скорошно изследване на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията в 31 държави, сред които и България, се сочи, че те са доста повече. У нас, на място, от центъра са установили, че всъщност 3,7% от пациентите имат поне една вътреболнична инфекция, а употребата на антибиотици е много по-висока от средното за Европа.
Дезинфектанти има в под 1/3 от стаите, а средно в Европа има в почти половината стаи. Единичните стаи у нас са 7%, а средно в Европа са два пъти повече. Тези показатели са важни, когато говорим за възможността на лечебните заведения да изолират такива пациенти и да спират предаването на заразата.
Антибиотичната резистентност е един от най-сериозните проблеми пред съвременната медицина. Предполага се, че до 2050 г. бактериите ще станат резистентни на всички съществуващи антибиотици. А без антибиоцици, човечеството започва от нулата борбата с бактериите.
„Много често напоследък ми прави впечатление, че имаме много запитвания и казуси с вътреболнични инфекции, за които в последствие установяваме, че нямаме абсолютно никаква информация – не са вписвани в съответните книги на лечебните заведения за съществуване на такава инфекция, още повече пък да бъдат докладвани към съответните органи“, обясни Величка Костадинова, адвокат по медицинско право.
Учени предупреждават за сериозен здравен риск, свързан с вътреболничните инфекции – повишава се резистентността на бактериите към съществуващите антибиотици. В Националния център по заразни и паразитни болести се доказват най-резистентните щамове в страната. И се прави анализ на консумацията на антибиотици.
България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането на електронните рецепти за домашно лечение, но проблемът с резистентните микроби се задълбочава.
„Когато най-често пациента не бива излекуван с един антибиотик, веднага, му се е включил втори. Но пак може да не е оптимизирана дозата и режима. Тя става резистетна и на него. Постепенно, многостъпално се стигат до тези паренрезистетни щамове, за които стана дума“, посочи доц. Иван Иванов, „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“, НЗЦПБ.
Учените отчитат, че основната причина за възникване и разпространение на вътреболнични инфекции е ниска хигиена, липса на достатъчно персонал и недостатъчен контрол.
Здравното министерство коментира, че е разработило и предстои да обяви за обществено обсъждане нова наредба, която ще регламентира организацията на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
