Напрежението около Гренландия предизвика седмица на спешна дипломация, докато европейските лидери се опитват да формулират единен отговор на заплахите от нови американски мита върху страните, които се противопоставят на стремежите на САЩ за контрол над територията. Ескалиращата ситуация поражда притеснения не само за отношенията ЕС–САЩ, но и за по-широката кохезия на НАТО.
Британският премиер Кийр Стармър определи заплахите на Тръмп като „напълно неправилни“ и се ангажира да търси „прагматично, разумно и устойчиво“ решение на спора за Гренландия. Макар да отказа да предложи ответни тарифи срещу САЩ, Стармър подчерта, че търговска война няма да обслужва никого. Той призова Обединеното кралство да демонстрира единен фронт при навигирането на кризата.
В рамките на седмицата са планирани поредица срещи, включително във връзка с Световния икономически форум в Давос и извънредна среща на ЕС в Брюксел. Европейските посланици започнаха предварителни обсъждания на възможни контрамерки. Сред предложените действия са пакет от ответни мерки на стойност €93 милиарда и активиране на Инструмента срещу принуда – механизъм за налагане на по-широки икономически мерки, който досега никога не е бил използван.
Анонсът за потенциалните американски тарифи доведе до незабавни реакции на европейските пазари. Основните индекси започнаха с понижения: френският CAC 40 спадна с 1,28%, германският DAX с 1,02%, а британският FTSE 100 с 0,27%. Испанският IBEX 35 се понижи с 0,59%, а италианският FTSE MIB с 1,43%, докато по-широкият STOXX 600 индекс изгуби 0,87%. Европейските автомобилостроители пострадаха особено тежко: STOXX Europe 600 Automobiles & Parts Index спадна с над 2%, достигайки 52-седмично дъно. Акциите на BMW паднаха с 4,10%, на Volkswagen с 3,43%, а Volvo с 2,21%. Луксозните стоки също поевтиняха, като STOXX Europe Luxury 10 загуби почти 3%. Обратно, активите убежища нараснаха: златото поскъпна с над 1,66% до почти $4 700 за унция, а среброто премина $94, докато инвеститорите търсеха защита от волатилността на пазара.
На пресконференция Стармър подчерта важността на спокойни и премерени реакции. Той уточни, че не вярва Тръмп сериозно да обмисля военни действия срещу Гренландия и подчерта, че спорът може да се разреши чрез диалог. Стармър обясни, че лично е изяснил на Тръмп природата на европейските разположения в Гренландия, като отбеляза, че присъствието на войски е насочено към потенциални заплахи от Русия, а не срещу САЩ.
Стармър също потвърди, че Обединеното кралство не трябва да избира между подкрепа за Европа и поддържане на силни връзки със САЩ – позиция, която последователно следва. Той предупреди срещу политически театър по въпроса, похвалявайки премерените подходи като този на Кеми Бейднок и отбелязвайки, че демонстративните действия не носят полза за обикновените граждани, чиито работни места и сигурност зависят от стабилни международни отношения.
Отделно Стармър засегна вътрешни въпроси, като посочи планове за ограничаване на времето пред екрани за деца под пет години и обмисляне на ограничения за социалните мрежи за тийнейджъри под 16 години. Той представи тези мерки като част от по-широките усилия за защита на децата от негативното цифрово влияние, черпейки примери от международни практики, включително Австралия.
По-широкият геополитически контекст добавя допълнителна сложност. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш критикува подхода на САЩ към глобалното сътрудничество, заявявайки, че Вашингтон все повече поставя властта над международното право и предупреди, че Съветът за сигурност на ООН вече не отразява глобалното представителство и не функционира ефективно при управление на международни кризи.
Ситуацията с Гренландия представлява многопластово предизвикателство: тя тества единството на Европа, алиансите в НАТО, стабилността на международната търговия и взаимодействието между вътрешнополитически и глобални натиски, като финансовите пазари вече усещат напрежението.
