Институциите на Европейския съюз и националните правителства обсъждат широк набор от ответни мерки в отговор на заплахата на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи нови мита срещу европейски съюзници, които се противопоставят на усилията му Гренландия да премине под американски контрол. Открито се коментират възможности за ответни мита върху американски стоки, както и за задействане на най-силните инструменти за икономическа защита на ЕС, като европейските лидери определят хода като икономически натиск, граничещ с изнудване.
В съвместна декларация лидерите на Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия предупредиха, че заплахите с мита рискуват да навредят на трансатлантическите отношения и могат да предизвикат опасна ескалация. Те подчертаха решимостта си да защитят суверенитета и териториалната цялост, като заявиха, че тези принципи не подлежат на преговори.
През уикенда външните министри и посланиците на ЕС проведоха извънредни срещи, на които разгледаха варианти, включително възобновяване на по-рано подготвен пакет от ответни мита върху американски стоки на стойност 93 млрд. евро. Този пакет, изготвен при предишни търговски напрежения с Тръмп, беше замразен след постигането на търговско споразумение миналото лято. Предлаганите мерки обхващат широк кръг американски износ, сред които автомобили, индустриални продукти, храни и напитки.
Френският президент Еманюел Макрон призова партньорите в ЕС да обмислят активирането на инструмента срещу икономическа принуда на блока, мощен правен механизъм за реакция на икономически натиск от трети страни. Често наричан „голямата базука“ на ЕС, този инструмент позволява мащабни ограничения върху търговията и инвестициите, макар досега да не е използван. Макрон настоя, че Европа трябва да е готова да се защити, ако Вашингтон осъществи заплахите си.
След кризисните разговори председателят на Европейския съвет Антонио Коща обяви, че в близките дни ще бъде свикана извънредна среща на върха на ЕС, вероятно в четвъртък, 22 януари. По думите му дискусиите показват готовността на Европа да отговори на всякаква форма на принуда, като същевременно остава отворена за диалог.
Реакциите на национално равнище продължиха. Италианският премиер Джорджа Мелони определи предложените американски мита като грешка, въпреки традиционно близките си отношения с Тръмп. Нидерландският външен министър Давид ван Веел открито нарече заплахата изнудване. Заместник-канцлерът на Германия Ларс Клингбайл заяви, че Берлин остава отворен за сътрудничество с Вашингтон, но подчерта, че Европа няма да отстъпи под натиск и при нужда ще реагира колективно.
В същото време представители на ЕС подчертаха, че засега няма консенсус за задействане на инструмента срещу икономическа принуда. Няколко дипломати отбелязаха, че пакетът за ответни мита за 93 млрд. евро остава замразен до 6 февруари и че много държави членки все още предпочитат дипломацията пред ескалацията. Високопоставен дипломат посочи, че към момента няма формално решение за използване на каквото и да било търговско „оръжие“, което отразява разделенията в блока.
Друг дипломат определи ситуацията като изключително сериозна и отбеляза широко съгласие, че ЕС не може да прави компромис с основни принципи на международния ред, особено с териториалната цялост. В този контекст европейските държави подчертаха, че последните военни учения в Гренландия, водени от Дания и включващи разполагането на войски от няколко съюзници, са насочени към укрепване на арктическата сигурност и не представляват заплаха за никого.
Въпреки това Тръмп изостри реториката си. В публикации в социалните мрежи той обвини европейските съюзници, че играят „много опасна игра“, и обяви планове за налагане на 10 процента мита от 1 февруари, които да нараснат до 25 процента от 1 юни, за държавите, противопоставящи се на американски контрол над Гренландия. По думите му мерките ще останат в сила, докато не бъде постигната сделка за това, което той нарече „пълната и окончателна покупка“ на острова, който е автономна територия в рамките на Кралство Дания.
Спорът постави под съмнение и търговското споразумение ЕС–САЩ, подписано миналия август, което се очакваше да бъде ратифицирано до февруари и предвиждаше намаляване до нула на митата на ЕС върху някои американски стоки. Лидерите на основните политически групи в Европейския парламент вече дадоха да се разбере, че при сегашните обстоятелства одобрение е малко вероятно.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща предупредиха съвместно, че митата допълнително ще подкопаят трансатлантическите отношения и ще задълбочат икономическите рискове и за двете страни. Според информации те са били изненадани от последните изявления на Тръмп, докато са били в чужбина за подписване на отделно търговско споразумение с партньори от Южна Америка.
Няколко лидери обърнаха внимание на по-широките геополитически последици. Испанският премиер Педро Санчес предупреди, че американски ход срещу Гренландия би бил в полза на руския президент Владимир Путин, тъй като би отслабил НАТО и би легитимирал териториалната агресия. Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас сподели тези опасения, като предупреди, че Китай и Русия ще се възползват от разрива, и че търговските войни ще направят и Европа, и САЩ по-бедни и ще отвлекат вниманието от подкрепата за Украйна.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви, че обявлението на Тръмп е било неочаквано, особено след като малко преди това е имало, по думите му, конструктивни разговори във Вашингтон с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио. Той повтори, че засиленото военно присъствие в Гренландия е насочено единствено към подобряване на арктическата сигурност.
На фона на нарастващото напрежение някои анализатори определят ситуацията като екзистенциален тест за НАТО, тъй като икономически заплахи срещу съюзници противоречат на основните принципи на алианса. Макар европейските правителства да продължават да търсят дипломатическо решение, кризата разкри трудностите в управлението на отношенията с Вашингтон без отстъпки по въпросите на суверенитета и сигурността.
