В събота в Дания и Гренландия се проведоха мащабни демонстрации, организирани от про-гренландски организации в отговор на поредните изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп за поемане на контрол над арктическия остров. По думите на организаторите протестите целят да изпратят ясен и единен сигнал в защита на демокрацията и основните човешки права в Гренландия.
Според Uagut, асоциация на гренландците, живеещи в Дания, демонстрациите са израз на международна солидарност с Гренландия и отхвърляне на всякакви посегателства срещу нейното самоуправление. Говорейки пред множеството в Копенхаген, председателката на Uagut Джули Радемахер благодари на участниците за подкрепата и заяви, че гренландците против волята си са се превърнали във фокус на по-широка борба за демокрация и права.
В Дания хиляди хора се събраха по обяд на площад „Кметството“ в Копенхаген, скандирайки лозунги като „Гренландия не е за продан“ и носейки плакати с надпис „Долу ръцете от Гренландия“. По-късно шествието се отправи към посолството на САЩ. Подобни протести се състояха и в други големи градове, сред които Орхус, Олборг и Одензе.
В самата Гренландия голям митинг започна в късния следобед в столицата Нуук. Организаторите определиха проявата като протест срещу, по техните думи, "незаконни планове на САЩ да поемат контрол над територията". В демонстрацията участваха няколко хиляди души, сред които и премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, който се включи, развявайки националното знаме. Протестиращите изпяха традиционни инуитски песни въпреки лекия дъжд, а мнозина носеха шапки с надпис „Make America Go Away“, игра на думи с политическия слоган на Тръмп. По-късно участниците се отправиха към американското консулство, носейки гренландски знамена. Населението на Гренландия е около 57,000 души.
Напрежението около Гренландия се засили през последните седмици, след като Тръмп многократно настоя, че Съединените щати трябва да поемат контрол над острова. В петък той предупреди, че Вашингтон може да наложи мита на държави, които се противопоставят на тези планове. Гренландия е самоуправляваща се територия в рамките на Кралство Дания, която е съюзник на САЩ в НАТО.
Демонстрациите съвпаднаха с посещение в Дания на двупартийна делегация от американски законодатели, предимно демократи, които заявиха, че целта им е да намалят напрежението на фона на задълбочаващите се разногласия между европейските партньори и Вашингтон относно бъдещето на Гренландия. Европейски държави също изразиха политическа подкрепа за Дания и разположиха ограничено военно присъствие в Гренландия в отговор на реториката на САЩ за придобиване на територията.
Напоследък Тръмп свърза интереса си към Гренландия с въпросите на националната сигурност, като заяви, че островът е ключов за планираната американска система за противоракетна отбрана, известна като „Златният купол“. В публикация в социалните мрежи той твърди, че Гренландия е от решаващо значение за проекта, докато датски и гренландски представители пристигаха във Вашингтон за преговори, целящи да избегнат конфронтация между съюзници от НАТО. Това беше първият случай, в който Тръмп публично свърза териториалните си амбиции с конкретна отбранителна инициатива.
„Златният купол“, вдъхновен от израелската система „Железен купол“, е замислен да прихваща входящи ракети, включително междуконтинентални балистични заплахи. Тръмп обяви концепцията през май 2025 г., очертавайки план на стойност 175 милиарда долара, който трябва да бъде реализиран в рамките на три години. Експерти обаче подчертават, че проектът засега остава до голяма степен теоретичен. Анализатори отбелязват, че все още няма сключени договори и системата е в ранен етап на планиране.
Специалисти по отбрана обясняват, че ядрото на „Златния купол“ би разчитало на космически сателити за ранно предупреждение, като прихващачите потенциално биха могли да се изстрелват и от космоса. Някои експерти поставят под въпрос защо Гренландия би била необходима за подобна система, като посочват, че по-голямата част от инфраструктурата не зависи от наземна територия.
Макар че наземни съоръжения биха били нужни за комуникации и част от изстрелванията, анализаторите твърдят, че не е ясно дали Гренландия е най-подходящото място. В американски отбранителни документи се споменават и други локации, включително северната част на щата Ню Йорк, като възможни бази за прихващачи. САЩ вече са заделили средства за инфраструктурно развитие във Форт Дръм, близо до канадската граница.
Географското разположение на Гренландия, по-близо до Русия, теоретично може да осигури малко по-бързо време за реакция при засичане на ракети. Експертите обаче подчертават, че за САЩ не е необходимо да притежават Гренландия, за да разполагат там военни средства. Вашингтон вече управлява космическата база Питуфик, по-рано известна като авиобаза Туле, която играе ключова роля в американската система за ракетно предупреждение.
По силата на споразумения, подписани през 1951 г. и обновени през 2004 г., САЩ имат право да разширяват военното си присъствие в базата със съгласието на Дания и Гренландия. Американските власти инвестират десетки милиони долари за модернизация на съоръжението, където са разположени около 150 американски военнослужещи заедно с датски, гренландски и канадски персонал.
Досега Дания като цяло е съдействала на американските искания, свързани с базата, особено в настоящата среда на повишени рискове за сигурността. Някои анализатори предполагат, че реториката на Вашингтон отразява опасения, свързани с необходимостта да се консултира с датските власти за бъдещи военни разработки, или желание да се избегне споделянето на чувствителна информация, дори с близки съюзници.
Други смятат, че акцентът на Тръмп върху националната сигурност е насочен основно към вътрешната аудитория. Социологически проучвания показват ограничена подкрепа сред американците за придобиването на Гренландия, особено със сила. Според експерти представянето на въпроса като жизненоважен за сигурността на САЩ цели да направи идеята по-приемлива за избирателите, в сравнение с аргументи, свързани с достъпа до природни ресурси - реалната цел на Тръмп.
