Нямам информация за развитие, предполагам, че Законът за детското правосъдие е стопиран. Това заяви пред БНР Мария Дойчинова - анализатор в правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, който организира кръгла маса на тема "Медийно отразяване на дела с участието на деца".
"Ние сме част от работната група, която трябваше да изготви законодателство, което да замести т.нар. Закон за борба с противообществените прояви, който е от 50-те години на миналия век, и стана ясно, че не отразява точно нуждите на съвременното детско правосъдие.
Оказа се, че това е много по-труден процес, отколкото си представяше работната група, основно заради неясната представа какви би трябвало да бъдат наказанията и заради това дали и каква част от непълнолетните трябва да бъдат обхванати от наказателната система и на кои да бъдат наложени мерки за подкрепа.
В тази деликатна възраст, когато бунтът и желанието да се наложат като самостоятелни личности граничи с дългосрочната престъпна дейност. Това е въпрос на много деликатна преценка", коментира тя.
Според нея все още битува разбирането, че методът трябва да е по-скоро репресивен, отколкото подкрепящ:
"Желанието да накажем, отколкото да помогнем, сякаш доминира. Няма съгласие за това кой подход би трябвало да поемем. Изследванията на международно ниво казват, че мерките за подкрепа се ползват все по-често и сякаш имат по-добър ефект, отколкото репресивните мерки".
Имаме какво да направим дори и без стабилно правителство, на експертно ниво, категорична бе Дойчинова и обясни:
"Имаме изключително много данни, които не са анализирани. Имаме комисии за борба с противообществените прояви, които работят, и можем да изследваме ефектите и какво от тяхната работа работи и какво не, за да знаем какво да променим. На тази база да изградим нещо, което ще работи в нашия български контекст и ще може да имаме данни, а не популистко говорене. Ние сме на линия да подкрепим институциите в момента, в който те осъзнаят нуждата от това. Може би все още няма разбирането за нуждата от политики, изградени на базата на данни, на опит, а по-скоро говорим за популистки решения на базата на случаи в медиите".
Мария Дойчинова подчерта, че в последната година е зачестило медийното отразяване на подобни случаи – както случаи, в които децата са извършители на престъпления, така и случаи, когато са пострадали. Редовно в медиите има информация за случаи, в които деца упражняват насилие върху деца, където на едно място имаме и двете перспективи, добави тя и наблегна на случаите с локалите:
"Престъпленията бяха приписани на група с общи черти. Излязоха много аналитични публикации, които приписаха общи черти, насилие и то по някакъв начин се мултиплицира винаги, когато има криминален случай с участие на дете".
"Имаме данни за нерегламентирани контакти между органи на реда, органи на здравеопазването и представители на медиите. От всички страни би трябвало да има отговорността и преценката за това какво е редно да бъде изнесено публично", изказа мнението си Мария Дойчинова.
По думите ѝ в медийното отразяване не е толкова важно да разкрием личните детайли на детето, а да говорим дългосрочно за политика и методи да се намалят този тип престъпления.
Тя коментира случая в столичен мол, когато 15-годишното дете наръга свой връстник. По думите ѝ мъката на близките и това, че случаят е шокиращ и предизвикващ възмущение, не трябва да ни възпира от това да помислим какъв би бил по-трайният ефект върху замесените непълнолетни, оттам нататък роднините и в последствие цялото общество.
"Подобни случаи предизвикват интензивно възмущение публично и така отварят кутията на Пандора за популистки политически решения за наказателната политика. Наблюдаваме подобен случай при ПТП-та, когато мъката на близките е отразена", отбеляза още Дойчинова.
Източник: БНР
