След година, белязана от екстремни събития, нови климатични данни потвърждават, че 2025 г. се нарежда като третата най-топла година в световен мащаб. Периодът бе белязан от катастрофални горски пожари, които унищожиха части от Лос Анджелис, необичайно силен циклон, ударил Югоизточна Азия, и продължителна суша в Иран, толкова тежка, че властите започнаха да обмислят преместването на столицата.
Според Службата за климатични промени на ЕС „Коперник“, 2025 г. също така е третата поредна година, в която глобалната средна температура надвишава прага от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Мауро Факини, ръководител на наблюдението на Земята в Европейската комисия, определи това като ключов момент, който учените дълго време се надяваха да избегнат.
Климатичните изследователи многократно предупреждават, че надвишаването на границата от 1,5 градуса, зададена в Парижкото споразумение от 2015 г., значително увеличава риска от продължителни горещини, смъртоносни наводнения и разрушителни бури. Директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо заяви, че настоящите тенденции показват, че светът се движи към трайно надвишаване на този праг. Той подчерта, че ключовото решение пред обществата е как да се управлява неизбежното покачване на температурите и как да се ограничи неговото въздействие върху хората и екосистемите.
Учените са единодушни, че реакцията трябва да комбинира бързо намаляване на емисиите на парникови газове с масови мерки за адаптация към по-топъл климат. Това означава оттегляне от изкопаемите горива и едновременно подготовка за по-чести климатични шокове. На климатичната среща на ООН през миналата година правителствата се ангажираха с 120 милиарда долара, еквивалентно на около 102 милиарда евро или близо 200 милиарда лева, за подпомагане на уязвими държави при финансиране на мерки за адаптация, като защита на крайбрежни зони, системи за ранно предупреждение и сушоустойчиво земеделие. Въпреки това миналият опит показва, че финансовите обещания не винаги водят до конкретни действия.
Продължаващото повишаване на глобалните температури се дължи основно на емисиите на парникови газове от изгаряне на въглища, петрол и газ за енергия и транспорт. Тези газове задържат топлина в атмосферата и са тясно свързани с нарастващия брой екстремни метеорологични явления по света. Ситуацията се влошава допълнително от унищожаването на гори и други природни „резервоари“ за въглерод, които иначе биха абсорбирали въглеродния диоксид.
Данните за 2025 г. ясно показват, че човешката дейност остава основната причина за необичайно високите температури, посочи Лорънс Ройл, ръководител на службата за наблюдение на атмосферата в „Коперник“. Той отбеляза, че концентрациите на парникови газове са нараснали стабилно през последното десетилетие, като в последните години тази дългосрочна тенденция е засилена от особено силния феномен Ел Ниньо през 2023 и 2024 г., който освобождава натрупаната топлина от океаните в атмосферата.
Последиците бяха видими по целия свят. „Коперник“ отчете рекордно ниски нива на морския лед както в Арктика, така и в Антарктика през 2025 г. Антарктида също регистрира най-топлата си година досега, докато около половината от сушата на Земята преживя значително повече дни с опасни горещини от нормалното. Както отбеляза Ройл, атмосферата изпраща ясно предупреждение и игнорирането му вече не е вариант.
