Професията на акушерките и медицинските есестри постепенно губи привлекателността си за младите хора и цифрите го показват ясно. В България днес работят около 4400 акушерки, а средната им възраст е 49 години.
На хартия тези данни представят страната ни в добра светлин Броят на акушерките е над средното ниво за Европа, само че тази статистика подвежда. Разпределението е силно неравномерно като най-много акушерки има в София, най-малко в Перник. В същото време България разполага със 119 лечебни заведения със специалност „Акушерство и гинекология“. Много от тях обаче оцеляват на ръба – с малък екип, претоварен и застаряващ.
Възнаграждението на медицинските специалисти, включително акушерките и медицинските, винаги са били в центъра на обществените дебати. Много често, особено в държавните общински болници в страната, заплатите са доста по-ниски от касиерите в супермаркетите.
В началото на бюджетната процедура първият вариант на проектобюджета предвиждаше през 2026 г. заплатата на акушерките да достигне 1550 евро. След прекрояването обаче тези средства изчезнаха. Това стана и повод на 10 декември медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и други специалисти по здравни грижи да излязат на протест.
Протестът не доведе до конкретни решения, но здравният министър увери, че са осигурени 100 млн. евро за увеличение на възнагражденията в сектора. Дотогава обаче реалността остава същата – освен на основна заплата, медицинските специалисти разчитат и на допълнително материално стимулиране. То зависи от броя лекувани пациенти, нощните дежурства, извънредния труд и начисленията за стаж. С други думи, за да получиш повече, трябва да работиш още повече.
Последният колективен трудов договор в здравеопазването е от 2022 г. и в него са заложени минималните възнаграждения за специалистите по здравни грижи. За медицински сестри и акушерки началната основна месечна заплата е минимум 1450 лева. За старшите – 1500 лева, а за главните медицински сестри и акушерки – 1550 лева. Тези суми важат за лечебните заведения, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването, както и за социални услуги за деца и възрастни.
В университетските болници, държавни и частни,минималните заплати са малко по-високи: 1500 лева за медицински сестри и акушерки, 1550 лева за старшите и 1650 лева за главните. Същите нива се прилагат и в многопрофилните болници за активно лечение, центровете за психично здраве и комплексните онкологични центрове.
При пълно работно време заплатата не може да пада под тези прагове. Въпросът е доколко те са достатъчни, за да задържат хората в системата.
Припомняме, че в началото на август 2025 г. парламентът прие решение, с което задължи министърът на здравеопазването да предприеме действия и мерки за осигуряване на медицински сестри и акушерки. Приетото решение гласи, че в двумесечен срок министърът на здравеопазването се задължава да предложи на Народното събрание стратегия за увеличение на броя на правоспособните медицински сестри и акушерки за периода до 2030г. с минимум 30%. Депутатите приеха редакционна поправка, с която министърът на здравеопазването трябва да гарантира, че заплатата на медицинските сестри и акушерки не може да бъде по-ниска от 90% от средната работна заплата. Или според договореното в колективния трудов договор в зависимост от това кое е по-благоприятно.
По данни на НАП, цитирани от Института за пазарна икономика, средният осигурителен доход на медицинските сестри през юни 2025 г. е 2666 лв., което е с около 120 лв. над средната брутна заплата за страната. Доходите на акушерките са на сходни нива.
Възнагражденията на специалистите по здравни грижи вървят плътно до средните доходи в страната. Нто значително над тях, нито достатъчно привлекателни, за да мотивират младитие хора да изберат тази професия с цялата ѝ отговорност, напрежение и безсънни нощи.
А докато цифрите остават такива, въпросът е: Кой ще бъде до родилките и пациентите след още десет години?
