Президентът на САЩ Доналд Тръмп разглежда различни опции за поставяне на Гренландия под американски контрол, включително възможността за използване на военна сила, потвърдиха от Белия дом във вторник. Според прессекретаря на президента, Каролайн Левит, Тръмп смята богатата на минерали арктическа територия за ключов национален актив, особено предвид засилващото се руско и китайско присъствие в региона.
Левит уточни, че администрацията обсъжда няколко подхода за постигане на това, което тя определи като важна външнополитическа цел. Тя подчерта, че като върховен главнокомандващ Тръмп има достъп до всички налични инструменти, включително военни, въпреки че решение все още не е взето. Засиленият интерес към Гренландия идва на фона на нарастващи геополитически напрежения и след скорошната американска военна акция срещу президента на Венецуела Николас Мадуро.
Тръмп многократно е заявявал, че американският контрол над Гренландия ще бъде необходим и стратегически. Той посочва засилената конкуренция в Арктика, където топенето на ледовете открива нови морски пътища и разкрива недокоснати залежи на редки минерали. САЩ вече поддържат военно присъствие на острова чрез космическата база Питуфик в северозападната част на Гренландия, която играе роля в ракетната защита и космическото наблюдение.
Въпреки реториката на Белия дом, високопоставени служители се опитват да успокоят страховете от непосредствено военно действие. Държавният секретар Марко Рубио заяви пред законодатели, че предпочитаният път на Тръмп остава договорено закупуване на Гренландия от Дания. Медийни източници цитираха Рубио, че вътрешните дискусии не бива да се тълкуват като подготовка за инвазия.
Членове на Конгреса от двете партии публично отхвърлиха идеята за военна анексия. Републиканският председател на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви, че такова действие не е подходящо, докато демократичният сенатор Рубен Галего обяви, че ще работи за блокиране на всякакви опити за използване на сила срещу Гренландия.
В същото време някои фигури от близкия кръг на Тръмп заемат по-твърда позиция. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър заяви в скорошно интервю, че Гренландия в крайна сметка трябва да стане част от САЩ и твърди, че никоя държава няма да се осмели да се конфронтира военни със САЩ по този въпрос. Милър също постави под въпрос правната основа на претенцията на Дания към територията.
Гренландия е била под датско колониално управление векове наред, преди да стане неразделна част от Кралство Дания през 1953 г. Днес тя е самоуправляваща се територия с право да търси пълна независимост по международното право. САЩ официално признават суверенитета на Дания над целия остров от началото на 20-и век.
Лидерите на Гренландия реагираха твърдо на изявленията на Вашингтон. Премиерът Йенс-Фредерик Нилсен повтори, че Гренландия не е за продан и че решения за бъдещето ѝ могат да се взимат само от нейния народ. Той заяви, че и Гренландия, и Дания са поискали спешни разговори със САЩ, за да се изяснят, както те ги определят - "недоразумения".
Датският премиер Мете Фредериксен предупреди, че всякакви опити на САЩ да превземат Гренландия биха означавали фактически край на НАТО в сегашния му вид. Коментарите ѝ дойдоха, докато европейските съюзници бързо заявиха политическа подкрепа за Дания и Гренландия.
Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша и Испания се присъединиха към Дания с обща декларация, подкрепяща Гренландия и подчертаваща, че границите не могат да се променят чрез сила. Спорът се разрасна в по-широка дискусия в НАТО за сигурността в Арктика и принципите на алианса.
Нилсен приветства европейската солидарност като важно и недвусмислено послание в момент, когато основополагащите международни норми са под натиск. В социалните мрежи той подчерта, че суверенитетът, териториалната цялост и международните правила продължават да важат и отново призова Вашингтон към уважителен диалог чрез установените дипломатически канали и съществуващите споразумения.
Засиленият интерес на Тръмп към Гренландия идва на фона на глобално нарастващо съревнование, включително американската военна интервенция във Венецуела. Арктическата територия се възприема като стратегически важна, не само заради ресурсите ѝ, но и заради разположението ѝ между Северна Америка и Европа.
По-късно във вторник и Гренландия, и Дания потвърдиха, че са поискали спешни срещи с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Външният министър на Гренландия Вивиан Моцфелдт заяви, че такава среща все още не е проведена, въпреки многократни искания през 2025 г. Външният министър на Дания Ларс Льокке Расмусен изрази надежда, че директните разговори ще помогнат за разрешаване на натрупаните недоразумения.
Европейските лидери подчертаха, че сигурността в Арктика е основен приоритет за континента и критична за трансатлантическата стабилност. В общата си декларация те подчертаха, че Дания, включително Гренландия, е член на НАТО и призоваха за съвместен подход към полярната сигурност заедно със САЩ. Документът е подписан от лидерите на Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Полша и Испания, като те описват Вашингтон като ключов партньор, но ясно посочват, че бъдещето на Гренландия принадлежи единствено на нейния народ.
Междувременно Германия е изпратила фрегата „Саксония“ на мисия на НАТО в Северно и Балтийско море и Северния Атлантик, за да засили морското присъствие на съюзниците в северните води.
Вътре в Гренландия дебатът също подчерта дългогодишните стремежи за независимост. Джуно Бертелсен, опозиционен политик от партията Налерак, заяви, че посланието от гренландците е, че те не искат да бъдат американци или датчани, а да определят собствената си съдба като гренландци, или Kalaallit Inuit. Той добави, че съображения за инфраструктура или образование не трябва да се използват като аргумент за забавяне на деколонизацията и самоопределението.
